Интернет издания

Александър Кашъмов: През 2017г. подходът на върховните магистрати ни учуди

kashumov 2016Какво и в какво успя и не успя новият парламент – доколко имаме модерно и европейско нормотворчество Парламентарният живот през изминалата 2017 г. като че ли ще остане с усещането за липса на диалог с гражданите, които в крайна сметка са „потребителите“ на законите. По идеята си законът трябва да е справедлив, а за да е такъв или поне да се направи опит да е такъв, той трябва да е съобразен с хората и техните потребности. Още в началото на парламентарния сезон се видя подход, при който липсва интерес към мнението на хората.

Непрозрачно и подмолно бяха внесени в Народното събрание законопроекти, които бяха засилени през парламентарните комисии в спешен порядък, само и само да не се позволи заинтересованите организации и групи да дадат становище в признатия им от закона 30-дневен срок. Такива бяха проектите за промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Закона за съдебната власт (ЗСВ), Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Форсираните изменения и допълнения в първия от тях – АПК изненадаха дори ключови институции в изпълнителната власт като Министерството на правосъдието и Министерството на икономиката, които депозираха притеснени и резервирани становища. Като апотеоз на непрозрачността и прикритостта може да се определи ново изменение в АПК, с което ще се създава цял нов Централен административен съд, внесено от „обичайните заподозрени“ (председателя на парламентарната правна комисия от ГЕРБ и неговият подгласник от патриотичните коалиционни партньори) в 12 без пет на 21 декември и публикувано в последния работен ден преди Коледа. Самата представа, че можеш да се промушиш като закъснял зрител в театъра с фундаментално предложение за реконструкция на цялата правораздавателна система по делата, в които гражданите си търсят правата срещу своеволието и произвола на чиновника, е несъвместима с понятието за откритост, почтеност и върховенство на закона. Вмъкването като малка мръсна тайна на концепция за съществено пренареждане на съдебния модел по такива дела е свидетелство за липса на самочувствие, за поведение на „малкия тиранин“, нетърпящ чуждо мнение и за страх от открит дебат и разумна критика. На измененията в ЗООС през август беше наложено президентско вето, което парламентът силом преодоля без допълнителна дискусия по поставените от държавния глава въпроси. Измененията в ЗСВ застрашиха съдиите с отстраняване от делата, по които работят, по инициатива на всевластната у нас прокуратура, посредством тях – и цялото общество, което разчита на справедливостта в съда. С измененията в АПК от началото на юни се прави опит да се попречи на гражданите и техните организации да търсят правосъдие срещу чиновническия произвол на държавната и местната администрация. Набързо гласувани на първо четене, тези текстове все още чакат в чекмеджето, за да бъдат извадени в подходящия момент. За съжаление тези процеси се оказват сходни на това, което виждаме да се случва в държави като Полша и Унгария – ние от източна Европа се оказваме като че ли неспособни да задържим ценностите на равенството пред закона, върховенството на правото и демокрацията, дори когато ботушът на източния деспотизъм не ни притиска. Тогава идва ред на нашите малки и тесни по мащаб, размах и амбиции (може би освен когато е за собствения интерес) местни тирани. Антикорупционният закон за разлика от други бе наистина изработен след широка консултация и обществено обсъждане. Целта беше да бъде впечатлена Европейската комисия. Набързо направен и без ясна цел, без да стъпи върху опита от изминалите 17 години, той обаче по-скоро ще попречи на усилията за борба с корупцията, доколкото ги има, и ще отвори вратите за произвол, чиито наченки вече видяхме през декември по линия на т.нар. „конфискация на незаконно придобито имущество“. Видяхме тя да се задвижва срещу собственик на медии с критичен глас и не виждаме да се задейства срещу добре известни в публичното пространство престъпни дейци и „герои на нашето време“. Новите органи и новите ръководители в съдебната власт и перспективата В съдебната система се случиха някои важни събития. Избран бе нов Висш съдебен съвет, който фокусира големи очаквания. Предстои да видим през следващата година доколко са основателни. Известният като реформатор председател на най-големия и важен окръжен съд – Софийския градски съд – Калоян Топалов подаде оставка без убедителни мотиви, следвайки оттеглянето в края на 2016 г. на бившия председател на Софийския районен съд Методи Лалов. Като двигател на системата засега остава председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. Атаките срещу този убеден реформатор обаче не спряха, а прокуратурата публично обяви, че няма интерес да проучи тези противоправни действия. Избран бе нов председател на Върховния административен съд (ВАС) след разгорещен публичен дебат, но затова пък вяло обсъждане във ВСС. Оказа се, че наличието на съмнителни сделки с недвижими имоти не е обстоятелство от значение за моралния облик на председател на върховен съд. Същевременно оставаме с надеждата, че оттук нататък ВАС трудно може да върви надолу и се надяваме да започне подобряване. През годината обаче знакови административни дела оставиха учудване по отношение на подхода на върховните магистрати. Така например, повторното разглеждане на одобрената от министъра на околната среда и водите оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционния проект за национално хранилище за радиоактивните отпадъци (НХРАО) е съпътствано с удивителни знаци. През 2013 г. по делото относно предишния ОВОС на НХРАО тричленен и петчленен състав на ВАС откриха множество нарушения, които поставят в риск здравето на хората и бъдещите поколения. През 2017 г. същият по същество проект, без никакво отстраняване на установените нарушения и недостатъци, беше допуснат до предварително изпълнение. Обектът вече се строи, пък кучетата нека си лаят и съдът да си върви. Необяснимо бе и одобреното от състав на ВАС запазване в тайна на мотивите към оправдателната присъда по отношение на Цветан Цветанов по дело, свързано с прилагане на специални разузнавателни средства, които мотиви бяха обявени за класифицирани като държавна тайна. Пак през 2017 г. ВАС потвърди прекратяване на дело, заведено от 16 репортери и НПО срещу извършеното по заповед на експредседателя на съда Георги Колев окастряне на информацията от делата в съда под претекст, че се защитават лични данни. С това обяснение бяха заличени от съдебните документи, които се публикуват, данни за наименованията на държавни институции и фирми, участващи в ключови за обществения интерес дела. Въпреки това ВАС остава съдът, който уеднаквява административното правораздаване и е последна инстанция по огромната част от тези дела, благодарение на който постепенно се намалява прозволът в изпълнителната власт. И през 2017 г. имаше много примери за положително и дисциплиниращо за администрацията решаване на делата. Може би точно затова не намалява желанието за завладяването на този съд от задкулисието. Присъдата на последния мониторингов доклад с етикет „най-положителния от всички негативни“ Последият мониторингов доклад бе прочетен от всеки по своему, както прочем се прави вече от 10 години, откакто съществуват такива доклади. Управляващите го оцениха като положителен, критиците – като отрицателен. Разбираемо е, че в навечерието на българското председателство на Съвета Европейската комисия няма да се ангажира с остри оценки относно реформата в сферата на правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност. Единствената ясна оценка, която се чете между редовете на този доклад, но е несъмнена и категорична, е че мониторингът върху България остава. Надеждите на управляващите той да бъде преустановен пропаднаха. Тази оценка ясно показва без излишни думи, смята ли Европа, че сме реформирани или не. Много по-притеснително е какви събития съпроводиха този доклад. През декември 2017 г. комисията за конфискация на незаконно придобито имущество стартира успешна процедура за запорирането на имущество на собственик на медии, които са известни със своето свободомислие и критичност и са уважавани у нас и в чужбина. Нейният председател заяви, че не бил чувал кой е собственик на тези медии. В същия момент вестник от медийна групировка, собственик на олигарх, за когото може би е чувал, но не е предприел запори, публикува обемиста безплатна книга с клевети към журналисти, граждански активисти и политици с критични възгледи спрямо управлението. Ръждясалият ятаган на този пасквил не е отминал и магистрати, включително висши, както и служител на Европейската комисия в България. Всичко това означава, че през 2018 г. битката ще бъде между европейския и ориенталския път на страната и обществото, между цивилизацията и деспотизма, закона и престъпника, правото и олигархията. Тя впрочем доста отдавна е такава – от едната страна е доброто и човешкото, а от другата – демоничното и диваческото. Всеки от нас сам избира на чия страна да бъде, но трябва да бъде ясно, че само единият от тези пътища води до общото благо за всички. Другият води до съсредоточаване на икономическите, политическите и юридическите ресурси в едни и същи ръце на малцина – със затлъстели тела и сърца.

Вж. цялото интервю в сайта Дебати

©2018 Всички права запазени! Александър Кашъмов - официален сайт. Уеб агенция Кая Про ООД.
Материали от този сайт могат да бъдат публикувани в други медии, само ако бъде цитиран източникът.

Search