Александър Кашъмов, адвокат и изпълнителен директор на Програма "Достъп до Информация", посочи пред "Дневник", че на първо място промените в закона се правят, за да се транспонира директивата на Европейския съюз и предложенията, които той определи като "мракобесни", не са обосновани от законодателството на ЕС.

Парламентарната група на ГЕРБ се разграничи от предложенията на депутата си Анна Александрова за

промени в закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), внесени между първо и второ четене на законопроект на Министерския съвет, целящ да транспонира директива на Европейския парламента, която въвежда значителни подобрения на достъпа до отворени данни до обществена информация. В писмена позиция до медиите от партията посочват няма да допуснат нарушаване и ограничаване правото на гражданите да задават въпроси чрез ЗДОИ до институциите в страната.

"Предложенията за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация са направени от Националното сдружение на общините в Република България, в което членуват кметове на населени места, издигнати и подкрепени от различни политически сили. Предстои постъпилите текстове да бъдат разглеждани от работна група, в която ще участват представители на всички парламентарно представени партии, както и всички заинтересовани страни в процеса. На нея ще бъдат обсъдени направените предложенията и ако бъдат приети ще бъдат разгледани от ресорната парламентарна комисия", се посочва в позицията.

Какви са предложенията

Деветимата депутати начело с юристът Анна Александрова предлагат всеки, който иска достъп до обществена информация да се идентифицира и с ЕГН, както и да трябва да доказва правен интерес или "членство в местна общност", за да получи търсената информация. Предвижда се също първичната счетоводна документация да не се смята за обществена информация.

В становище до парламентарната комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействие с гражданското общество, която е водеща при разглеждането на този законопроект, от програма "Достъп до информация" посочват, че въвеждането на изискване да бъде посочван от заявителя неговият единен граждански номер /ЕГН/ е в нарушение на международните стандарти и правото на Европейския съюз, а и освен това нарушава Конституцията. Според експертите в програмата ЕГН трябва да се изисква само в случаите на личен правен интерес от получаване на дадена специфична информация, която не е обществена - напр. издаване на удостоверение за наследници, скица, данъчна оценка и др.

В становището се подчертава, че изискването да се доказва правен интерес или "членство в местна общност" също противоречи на Конституцията, както и на международните стандарти. Ако бъде прието това предложение, то би означавало, че хората, които търсят информация, задължително ще трябва да посочват причината, поради която имат нужда от нея. Изискването за "членство в местна общност" пък би означавало журналисти от София да не могат да изискват информация по ЗДОИ от община Бургас, например.

Засекретяването на първичната счетоводна информация пък може да бъде квалифицирано единствено като опит за въвеждане на непрозрачност, неотчетност, предпоставки за корупция и нередности в разходването на публични средства, посочват от програмата, обяснявайки, че тези данни обикновено съдържат информация за разходи от публични средства - бюджета на общините, републиканския бюджет, бюджета на осигуряването и здравното осигуряване, средства от програми и фондове на Европейския съюз.

Безобразни и абсурдни идеи

Отрицателно мнение за предложените промени изказаха и от Асоциация на европейските журналисти. Пред "Дневник" Илия Вълков, член на Управителния съвет на организацията и автор на публицистични материали в "Клуб Z", определи предложенията на депутатите от ГЕРБ като безобразни и абсурдни . "Със сигурност има някакъв скрит умисъл в това", смята той, посочвайки, че законът е един от малкото инструменти, които помагат на журналистите да си вършат работата.

"Има съвсем целенасочено действие в това да се предлага да се аргументира общностния интерес към всяко заявление, защото това ще ограничи възможността на журналисти, които работят в национални медии да имат достъп до информация в общини и малки населени места. През последните години журналистите, които работят в регионални медии са подложени на огромен натиск от страна на различни регионални центрове на власт и много малко си позволяват да използват ЗДОИ. Това, което успяваме да научим за някои безобразия и злоупотреби с публични средства на местно ниво, става от журналисти, които работят за по-големи медии, независимо от това, че живеят в София. Това ще затрудни изключително много тяхната работа", смята Вълков.

Той все пак изрази надежда, че предложенията на ГЕРБ няма да бъдат подкрепени и депутатите от останалите парламентарни групи ще проявят разум.

Александър Кашъмов, адвокат и изпълнителен директор на Програма "Достъп до Информация", посочи пред "Дневник", че на първо място промените в закона се правят, за да се транспонира директивата на Европейския съюз и предложенията, които той определи като "мракобесни", не са обосновани от законодателството на ЕС.

"Тези предложения освен това са и незаконни, защото трябва да бъдат придружени с оценка на въздействието и с анализ на ползите и разходите", добавя Кашъмов и казва, че това, което вносителите сочат като причина за измененията, според анализ на организацията не среща обективната истина.

"Някой представя нещата като отговор на т.нар. злоупотреба с правото на информация, но това не са реални проблеми. Има отделни случаи на заявители, които изискват по-внимателно отношение от страна на администрацията, но не може правото на гражданите, на журналистите и на гражданските организации да бъде подвеждано под злоупотреба с права. Правото на достъп до информация е конституционни право на всички и е гаранция за прозрачност, отчетност и липса на корупция. Ако някой иска обраното, това вече е друг въпрос", коментира адвокатът.

Според него ако предложените промени станат факт, това ще означава, че България няма да има Закон за достъп до обществена информация.

Какво предстои

Още този четвъртък (22 юни) членовете на комисията за прякото участие на гражданите предстои да вземат решение за сформирането на работна група, която да обсъди в детайли направените предложения по законопроекта. Такива има внесени и от депутата от "Продължаваме промяната - Демократична България" Божидар Божанов като те засягат възможността за достъп до отворени данни за вторично и частично ползване.

На този етап не е известно дали представителите на ГЕРБ - Анна Александрова, Любен Дилов, Стефан Мирев, Ралица Ангелова, Марин Маринов, Красимир Събев, Георги Кръстев, Евгения Алексиева и Бранимир Балачев, ще оттеглят предложенията си. "Дневник" опита да се свърже с Анна Александрова, но след няколко позвънявания във вторник преди обед, на които тя не отговори, в следобедните часове вече беше изключила телефона си.

Александрова бе председател на комисията по правни въпроси в 44-ия парламент като пое ръководството ѝ след като Данаил Кирилов стана правосъден министър. В 48-ото Народно събрание тя роди репликата: "Хората са ни изпратили тук, за да работим, а не за да следваме буквата на закона" по време на дебатите по Изборния кодекс в комисията по правни въпроси.

От "Продължаваме промяната - Демократична България" заявиха, че не подкрепят идеята да бъде ограничена информацията от първичните счетоводни документи и ще гласуват против това предложение. Пред "Дневник" председателят на комисията по правни въпроси Стою Стоев призова колегите си от ГЕРБ да оттеглят спорните идеи, защото те по думите му биха влошили постигнатото в закона. Членът на комисията от същата парламентарна група - Антоанета Цонева коментира, че ще съобрази позицията си изцяло с прочетеното в становището на експертите от програмата "Достъп до информацията".

Лидерът на БСП Корнелия Нинова също смята предложението на ГЕРБ за "абсолютно неприемливо и недопустимо" и ограничаващо конституционното право на информираност на всеки български гражданин. "Абсурдно е да се иска да се доказва правен интерес, за да имаш достъп до обществена информация. С това предложение ГЕРБ целят да няма прозрачност и да не се търси отговорност за нецелесъобразно и незаконно изразходвани на парите на хората. БСП няма да подкрепи това предложение", казва лидерът на левицата.

От "Възраждане" уточниха пред "Дневник", че тепърва предстои парламентарната група да се запознае с текстовете и едва тогава ще може да изрази позиция, а от ДПС и "Има такъв народ" все още не са коментирали предложенията.

Снимка: Дневник

Целия материал с автор Ралица Фичева четете в Дневник