Интернет издания

България е осъдена от Страсбург заради несправедлив процес срещу журналист

sadia Petja KranchevaБългария е осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за това, че е нарушила свободата на изразяване на журналиста Росен Босев, като е допуснала той да бъде осъден за клевета от съдия Петя Крънчева в нарушение на справедливия съдебен процес.

„Решението на ЕСПЧ е важно и напипва болезнени рани в снагата на българското общество. Макар

 проблемите да са от 2019, те са актуални и към ден днешен. Защитата на свободата на словото и ефективната защита на правата от съд са двете теми, които са подложени на коментар. Рядко съдът в Страсбург извежда и нарушение на чл. 6 /правото на справедлив процес/, когато е установил вече нарушение на чл .10 /свободата на изразяване/“, коментира пред Euractiv адвокат Александър Кашъмов, който е един от защитниците, представляващи Босев в Страсбург.

Кашъмов допълни, че в случая съставът на ЕСПЧ изглежда шокиран от факта, че Българската система допуска съдия от последната инстанция самостоятелно и субективно да прецени дали се чувства безпристрастен. „Самата система за въздаване на правосъдие е подкопана, когато е възможна подобна безконтролност“, коментира още адвокатът.

Сега държавата трябва да възстанови на Ботев несправедливо наложената през 2019 г. глоба от 1000 лв., както и да му плати 3000 евро за морални щети, плюс 3013 евро за съдебни разноски.

Журналистът заведе дело срещу държавата, след като беше осъден за клевета от съдия Петя Крънчева, която отказа да се отведе от процеса, макар и Босев много пъти да я е критикувал в публикациите си и да е поставял под съмнение интегритета й.

Историята е отпреди повече от 10 години. През 2013 г. новинарският сайт „Дневник“, част от групата „Икономедия“, от която е и „Капитал“, където Босев работи по това време, публикува информация, че шефът на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев е призован като свидетел по дело за пране на пари, тъй като се твърди, че е подписал документи, улесняващи прехвърлянето на парични суми, генерирани от трафик на наркотици.

В жалбата си до ЕСПЧ Босев разказва как след тази публикация КФН е наложила няколко глоби на мажоритарния собственик на „Икономедиа“ и на принадлежащите му дружества, които впоследствие са отменени от съдилищата. В този период има и улични протести срещу КФН и Мавродиев за наложени високи глоби и на други медии за публикации, свързани с възможен фалит на Първа инвестиционна банка.

На 6 януари 2015 г. КФН налага две глоби на „Икономедиа“ за публикуването на две статии във вестник „Капитал“, които според властите представляват опити за манипулиране на финансовите пазари. Наложените глоби възлизат на 150 000 лв.

В този контекст Босев участва в две телевизионни предавания на 15 и 16 януари 2015 г. налагането на тези глоби и евентуалното участие на директора на КФН Стоян Мавродиев във въпросните събития. Няколко месеца по-късно Мавродиев подава в Софийския районен съд частна тъжба срещу Росен Босев за клевета за изявленията, които последният е направил по негов адрес в двете предавания, припомня БХК.

През 2017 г. Софийски районен съд признава Росен Босев за виновен за клевета въз основа на твърдението „Г-н Стоян Мавродиев реши да използва институцията, която ръководи, за да накаже „Капитал“ и „Дневник“. Журналистът е осъден да плати глоба в размер на приблизително 1000 лв., както и разноски в размер на 626 лв.

Росен Босев обжалва и така делото стига до Софийския градски съд. Докладчик и председател на съдебния състав там е съдия Петя Крънчева. Босев подава 2 искания за отвода ѝ, тъй като в миналото е публикувал няколко статии, в които критикува работата ѝ и поставя под съмнение почтеността ѝ като съдия. Тя отказва да се отведе с мотив, че не е чела въпросните статии, а и дори да била, това не би могло да повлияе на нейното емоционално състояние и преценката ѝ на фактите по делото.

В крайна сметка през 2019 г. Софийският градски съд потвърждава присъдата за клевета на Росен Босев, повтаряйки мотивите на Софийски районен съд и признавайки жалбоподателя за виновен по допълнително обвинение в клевета за друго негово изявление, направено по време на същото предаване: „Г-н Стоян Мавродиев е свързан със схемата за пране на пари, в която е обвинен Евелин Банев. С действията си той е улеснил изпирането на приходите от трафик на наркотици“.

Освен всичко, съдът смята, че Босев трябва да бъде наказан по-тежко, но обяснява, че няма как да го направи, тъй като Мавродиев не е пледирал за това.

Сега ЕСПЧ приема, че е нарушено право на справедлив съдебен процес и на свобода на изразяване.

В последния доклад на „Репортери без граници“ България се изкачва с 12 позиции в световната класация за медийна свобода, но остава на дъното на Европейския съюз. Страната вече е на 59-то място в ранглистата, което представлява забележителен скок в сравнение с времето, когато на власт бе правителството на Бойко Борисов, когато падна до 111-то място.

Подобряването на позицията на България в класацията съвпадна и с решението на Делян Пеевски да продаде медийната си група. Въпреки това България остава на дъното по медийна свобода в сравнение с останалите държави от ЕС.

С близки до българския резултат са Румъния, Полша, Унгария и Гърция.

Лекото повишение на общата оценка на България (+2,34 точки) отразява факта, че през по-голямата част от 2023 г. тя беше управлявана от правителството на Николай Денков, което показа желание да предприеме реформи в областта на свободата на печата, коментира Павол Шалай, директор на „Репортери без граници“ за Източна Европа и Балканите.

“В крайна сметка обаче властите не успяха да осигурят системни мерки за справяне с ендемичните проблеми на България, включително съдебни дела (за тормоз над медиите). Въпреки увеличението на оценката, политическите, икономическите показатели и показателите за сигурност на свободата на печата остават относително ниски“, се казва в оценката на организацията.

Снимка: Надежда Чипева, Капитал

Целия текст четете в Euractiv Bulgaria

Search