Българският вариант на промените в защитата на личните данни може сериозно да затрудни журналистите и да се превърне в бухалка срещу неудобните, автор: Росен Босев
"Ако се схваща като необходимост от документиране на преценка преди всяко събиране, съхраняване или публикуване на лични данни, това би смразило журналистиката", смята адв. Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация".
С въвеждането на новия регламент за защита на личните данни никой няма да навлезе в адвокатската и лекарската тайна, съобщи по Нова тв Цанко Цолов от Комисията за защита на личните данни. Правилата, които са общи за Европейския съюз, влизат в сила днес.
Адвокатът Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация" обаче изрази безпокойство, че новите правила може да се сблъскат с правото на достъп до обществени данни и достъп до
Магистратите от Върховния административен съд (ВАС) трябва да поемат отговорност за случая с отстраняването на Георги Гатев от Бюрото за контрол върху СРС. Това заяви за БНР адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“. Вчера, без никакви разисквания и с пълно единодушие, народните представители прекратиха правомощията на заместник-председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Георги Гатев. Той е отстранен от поста си, след като тричленен състав на Върховния административен съд отхвърли жалбата му срещу решението на ДАНС за отнемане на достъпа му до класифицирана информация.
Главният прокурор Сотир Цацаров и бившият член на ръководството на БСП Георги Гергов не са се съгласили да се изнесат данни от проверката на Инспектората към ВСС за срещата им в ЦУМ миналото лято заедно с бизнесмена и издател Сашо Дончев. Това се разбира от решението на шефката на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) Теодора Точкова да откаже информацията на в. "Сега", искана по Закона за достъп до обществена информация. Делото се води от адв. Александър Кашъмов от ПДИ.
Адв. Александър Кашъмов и съпредседателката на Зелените/Европейски свободен алианс в Европарламента Ска Келер представиха в София доклада "Обърканата борба с корупцията в България и нуждата от воля в институциите на ЕС".
"Тази седмица в Европейския парламент имахме дебат за корупцията в Румъния и в Малта, тук съм да представя доклада за корупцията в България. Целта е да се осигури правосъдие за всички граждани на ЕС. Бяхме и в Малта, където, знаете, беше убит журналист. Това е част от работата на евродепутата.
Приетият окончателно преди празниците Закон за борба срещу корупцията и за отнемане на назаконно придобитото имущество основателно предизвиква сериозни опасения, но, за съжаление не сред корумпираните. Законът не постига основната си цел за превенция на корупцията, нещо повече, той се превръща в закон за защита на корупцията. Създава се един свръховластен орган, който ще се излъчва от политическото мнозинство, а ще осъществява репресия върху конституционно регламентирани държавни институции.
Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма достъп до информация
Развитите демокрации функционират чудесно, без да имат антикорупционен закон и без корупцията там да е безконтролна. Затова и необходимостта от антикорупционен закон е под въпрос, но след като управляващите заявиха, че има нужда от него, се надявахме да е по-сериозно обмислен и написан по-професионално, така че да има реални последици от него. Той беше обявен най-вече като закон за превенция на корупцията, а в проекта не виждаме дори да се създава задължение за институциите на изпълнителната власт да извършват оценка на корупционния риск периодично - веднъж годишно. За да бъде извършвана някаква реална работа, институциите трябва да имат реални задължения, отговорности и срокове. В противен случай разпоредбите остават изцяло в рамките на пожелателното.
Проектът на антикорупционен закон, внесен от правителството, ще доведе до тежки злоупотреби при използването на специални разузнавателни средства (СРС). Спецметодите ще влизат в действие дори и при неоснователен сигнал от страна на "завистлив съсед" спрямо хора от високите етажи на властта, а подателят няма да носи никаква отговорност, ако се окаже, че е наклеветил някого. Получената чрез СРС информация ще се събира "за всеки случай", без да е ясно кой и за какво ще я съхранява. Управляващото мнозинство в Народното събрание е съвсем наясно с недостатъците на проекта, но въпреки това е готово да го одобри.
Проектът за антикорупционен закон – необходим или проблемен?
Измененията в законите трябва да следват откритите слабости в прилагането им, а не да удовлетворяват неясни и непроверени в практиката концепции
Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на „Програма достъп до информация”, специално за "Икономист"
Проектът за антикорупционен закон се оказа упорито усилие на правителствата от последните няколко години. Общественото обсъждане на неговия трети поред вариант приключи на 1 септември 2017 г. с публична дискусия в Народното събрание, организирана от министъра на правосъдието Цецка Цачева. Поставят се естествените въпроси: по-добър или по-лош е този проект от своите предшественици, отговаря ли на обществените необходимости и въобще нужен ли е на България такъв закон?
Две истории, които показват двойните стандарти в правосъдиетоавтор: Росен Босев
Александър Кашъмов: Случаят ще стигне до Страсбург
автор: Мирела Веселинова
Емблематичен пример за лобистки закон. Това е най-кратката оценка за проекта за промени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), с който се предлага едно единствено нещо - премахване на касационната инстанция по дела, при които се обжалва оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) за обекти от национално значение, определени с акт на МС.
Приетите на първо четене промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) водят до драстично увеличение на съдебните такси, което препятства достъпа до правосъдие. Това се посочва в писмо на Българската стопанска камара (БСК), изпратено до премиера Бойко Борисов и до председателя на Народното събрание Димитър Главчев.
