Печатни издания

GDPR или цензура, облечена в закон

Screen Shot 3Българският вариант на промените в защитата на личните данни може сериозно да затрудни журналистите и да се превърне в бухалка срещу неудобните, автор: Росен Босев

"Ако се схваща като необходимост от документиране на преценка преди всяко събиране, съхраняване или публикуване на лични данни, това би смразило журналистиката", смята адв. Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация".

Начинът, по който новият регламент на ЕС за защита на личните данни, известен като GDPR, ще влезе в националното законодателство, може да създаде тежък проблем с демокрацията в България. Проектът за промени в едноименния закон, чието обсъждане приключи, събра грамада от критики - от бизнес, адвокатура, правозащитници, като стряскащи опасения изразиха Асоциацията на европейските журналисти в България, "Програма Достъп до информация" (която помага на разследващи журналисти по защитата на личните данни) и Съюзът на издателите в България.

Неясните разпоредби могат силно да вържат ръцете на журналистите, а Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), избирана от парламента, да се превърне в бухалка срещу медиите. Предвидените високи санкции ще са непосилни за печатни и интернет издания, работещи реално в обществен интерес - те и бездруго търсят как да оцелеят във враждебната среда и свит рекламен пазар.

Държавни регулатори и в други сфери се използват за натиск върху издания и журналисти, неудобни за властта или свързаните с нея икономически интереси - от НАП, през Комисията за финансов надзор и Комисията за защита на конкуренцията до Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Да смразиш журналистиката

Влезлият в сила регламент предвижда ясно изключение за обработването на лични данни от журналисти - не е необходимо съгласие на субекта при използването им, защото по дефиниция медиите работят в обществен интерес. В българския закон обаче се въвеждат десет критерия (действащи едновременно) за това изключение. И ако повечето са ясни и са свързани с баланса между защитата на обществен интерес от публикацията и на личните данни, то последният критерий - "други обстоятелства, относими към конкретния случай", е огромна врата в полето.

"Ако се схваща като необходимост от документиране на преценка преди всяко събиране, съхраняване или публикуване на лични данни, това би смразило журналистиката", смята адв. Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация".

Пример е случаят със смолянския вестник "Отзвук", който през 2011 г. публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. След като той загуби делата за клевета срещу изданието, пусна жалба до КЗЛД - заради публикуван нотариален акт с негови лични данни. Регулаторът наложи глоба от 11 хил. лв., която щеше да доведе до затварянето на вестника, но съдът я обяви за незаконна.

Темата мотивира искания за открита цензура. Петьо Цеков, редактор във вестник "Сега", разказва как доктор поискал преди няколко дни да свалят дописка от 2007 г., защото му уронвала престижа. "Информацията е фактологически точна - докторът нападнал роднини на пациент, дошла полиция, повдигнали му обвинение. Сега той се позовава на GPDR", посочи журналистът.

От Съюза на издателите обръщат внимание на факта, че в промените в закона за личните данни в Германия изрично е отбелязано, че ограниченията на европейския регламент не важат за журналистите и медиите, които служат на обществения интерес да информират. "Точно това трябва съвсем ясно да бъде записано и в българския закон, за да не се окажем в ситуацията на главния герой от "1984" на Оруел, чиято работа е да преправя и старите вестници, за да се фалшифицира историята", се казва в становището на СИБ.

Друг проблем е запазеното изискването, според което проверяваните от комисията са длъжни (иначе ще бъдат глобени) да разкриват източниците си на информация. Това е в пряк конфликт с практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), според която журналистите имат не само право, а и задължение да защитават източниците си. Тази разпоредба, вече обвързана с GDPR, може да откаже държавни служители, склонни да съобщят за нередности, да общуват с журналисти.

"Не сме специалисти по всичко, затова беше общественото обсъждане", коментира пред "Капитал" председателят на КЗЛД Венцислав Караджов. Той заяви, че в закона ще бъде записана ясна дерогация от правилата, когато става дума за журналистическа работа. Заради обяснението му, че комисията ще прави разлика между използването на лични данни за целите на журналистически разследвания и самоцелното им публикуване в папарашки и жълти издания, от Съюза на издателите отбелязаха, че "тъй като в правния мир не съществува определение коя новина е "жълта" и коя - не, преценката на комисията няма как да е друга освен субективна, което би могло да доведе до цензура или разправа с неудобни медии".

Прозрачността пада жертва

Ограничаването на информацията с мотив "защита на личните данни" не е ново. Едва от десетина години след натиск от Брюксел съдилищата започнаха да публикуват присъдите и мотивите към тях по наказателни дела и решенията по граждански и търговски спорове. ВСС изхарчи милиони от европейски фондове за централизиран портал, на който да се качват всички съдебни актове.

По ирония сайтът, предоставящ най-широк достъп, включително до протоколите на заседанията и сканирани основни документи по делата, беше този на Върховния административен съд. Преди две години със заповед на тогавашния му председател Георги Колев тази информация беше премахната, а всички решения - свалени за "обезличаване". Под ножа минаха не само имената на физически лица и фирми, но и на държавни институции. Заповедта на Колев беше обжалвана от група съдебни репортери, но жалбата беше отхвърлена, заради което те потърсиха правата си пред Европейския съд в Страсбург.

Новото ръководство на ВАС пое ангажимент да върне имената на фирмите и държавните учреждения, но не и на гражданите, които са страни по дела. Мотивът - жалби в Комисията за защита на личните данни.

Обезличаването на съдебните актове става по неясни критерии. В някои съдилища тайни остават имената на съдиите и прокурора, понякога съдебното решение става неразбираемо, а дори и комично (из решение на ВАС: "Иконата е произведение на изкуството... На нея са представяни Х., Б., апостолите, светците...") Съдилища започнаха да ограничават и възможността за онлайн деловодни справки, което се отрази и на адвокатите и страните по делата.

Прокуратурата пък спря да изписва дори и инициали, съобщавайки, че срещу някого е повдигнато обвинение или е внесен обвинителен акт, включително за публична личност. Новината за обвинителния акт срещу бившия директор на НДК Мирослав Боршош беше съобщена така: "... Едното длъжностно лице (д.л.) - изпълнителен директор, е обвинено за това, че е разпоредило част от целевите средства"

Това заедно с твърдия отказ на държавното обвинение да предоставя информация по проверки и разследвания, за които няма интерес да говори, циментира липсата отчетност на институцията. Новата антикорупционна комисия скри противоречиво решение, с което беше прекратена проверка срещу земеделския министър Румен Порожанов. Тя беше обявена като водена "относно ***** - министър на ******".

Потенциална жертва са и публичните регистри (търговски и имотен), които също могат да бъдат затворени с аргумент защита на личните данни. Това силно ще затрудни разследващата журналистика. "Не можем да ограничим регистрите, защото те следват от специално законодателство", коментира Караджов, който обясни, че този въпрос ще бъде регулиран след обсъждане със съответните институции. Ако председателят на КЗЛД засега показва, че по-скоро е готов да чуе критиките към проекта, крайната дума ще е на парламента, който се очаква да гласува промените до края на юли.

Отношението на управляващите към медиите не вдъхва големи надежди. Преди дни председателят на комисията по култура и медии Вежди Рашидов заяви, че Бойко Борисов има една "вина" - толерира свободата на словото", което позволило "на едни хора да развихрят слободията и да го нападат".

"Може би е време да помислим за закон за печата и други актове, които да внесат правила в изграждането на гражданското общество", заяви през 2002 г. бившата му колежка в комисията и зам.-председател на ДПС тогава Емел Етем. Е, помислено е - Законът за защита на личните данни може да заработи като скрит закон за печата, който да сложи край на слободията да се критикува властта.

 "Смразяващият ефект" е равен на цензура

адв. Александър Кашъмов, "Програма Достъп до информация"

Изключението от правилата на GDPR само за целите на журналистическата дейност е направено като част от правото да се търси, получава и разпространява информация. Не е допустимо този, към когото е насочено едно журналистическо разследване, да може да атакува удобно свободата на словото и публичността, за да попречи истината да излезе на бял свят.

У нас и досега липсваше разбиране за важността на този баланс. Жалбите до КЗЛД нерядко водят до производства и провеждане на процедури. По Закона за защита на личните данни е предвидена глобата с най-висок минимум в българското законодателство, включително за медии.

В проекта за изменение на закона се предвижда проверка за наличието на 10 критерия, за да се приеме едно слово за журналистическо изразяване, т.е. да му се признае статут на изключение, при което е допустимо обработване на лични данни. Тази разпоредба е неясна и опасна. Ако се схваща като необходимост от документиране на преценка преди всяка операция по събиране, съхраняване или публикуване на лични данни, това би не сковало, а смразило журналистиката.

Т.нар. смразяващ ефект е равнозначен на цензура според Европейския съд по правата на човека.

Подобно изискване, съчетано с изключително високите глоби и неразбирането за значимостта на медиите и тяхната роля на "обществен страж" и критик на властта, може да доведе до най-силния в законодателството ни инструмент за задушаване на свободата на словото.

Целия материал и мненията на експерти четете в "Капитал"

©2018 Всички права запазени! Александър Кашъмов - официален сайт. Уеб агенция Кая Про ООД.
Материали от този сайт могат да бъдат публикувани в други медии, само ако бъде цитиран източникът.

Search