Съдия Петя Крънчева, осъдила журналиста, е била многократно критикувана в негови публикации заради драстични прояви на непрофесионализъм

Александър Кашъмов: Решения, в които едновременно се установява нарушение на свободата на словото и на правото на справедлив процес, са много редки

"Това е едно много важно решение, безспорно едно от немногото дела за нарушаване свободата на словото на български журналист, при това, смея да кажа, журналист с доказан професионализъм и международно присъствие. Съдът в Страсбург премерва пулса на нашето общество и установява две сериозни язви, независимо една от друга. Едната е свързана със защитата на свободата на словото, другата - със състоянието на нашата съдебна система.

Трябва да посоча, че решенията, при които се установяват едновременно и нарушение на чл. 10 (свобода на изразяване) и на чл. 6 (право на справедлив процес) са невероятно редки в практиката на ЕСПЧ. Още повече че тук за ЕСПЧ е като основно нарушение липсата на безпристрастен съд, което според мен показва една обща оценка за много сериозен проблем в системата за въздаване на справедливост. Цялото решение е като че ли пронизано от едно удивление, че е възможно в европейска държава съдията самостоятелно да решава дали е безпристрастен, когато има данни за обратното, и неговият отговор да не може да бъде подложен на тест пред никоя друга институция.

Това отново поставя въпроса за засилването на гаранциите за свободата на словото, по което българското правителство в лицето на Министерството на правосъдието е заявило някаква позиция, но и за продължаване на съдебната реформа. Целта е подобни случаи на едновременна липса на справедливост и на запушване на устата на журналист, така че обществото да не чува за нередностите, да не бъдат повече възможни."

--

Журналистът Росен Босев осъди България в Страсбург заради това, че държавата не му е осигурила справедлив съдебен процес по делото, заведено срещу него от бившия шеф на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев, а в резултат на това е било накърнено и правото му на свободно изразяване. Делото в България, по което през май 2019 г. Росен Босев бе осъден на административна глоба от 1000 лв., трябва да бъде възобновено по искане на главния прокурор - в случая изпълняващия функциите Борислав Сарафов, и ВКС трябва да го възобнови - без значение че в случая е изтекла давността за наказателно преследване.

• Мнението, базирано на факти, се оказа престъпление
• От Цацаров зависи делото срещу Росен Босев да стигне до безпристрастен съдия

Решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Босев срещу България е важно, защото то е поредният случай на саморазправа с един журналист чрез използване на властовите правомощия за репресия върху него, маскирана привидно под законови процедури, включително под формата на едно класическо SLAPP - дело. Такива са характеристиките не само на съдебния процес срещу него, но и на причината да се стигне до делото, заведено от Мавродиев.

ЕСПЧ отчита, че осъдителното решение е произнесено от състав на Софийския градски съд (СГС) с председател и докладчик съдия Петя Крънчева. Съдийката е била обект на много критични публикации на Росен Босев (по това време журналист от "Капитал") за серия професионални прегрешения, станали повод и за образуване на дисциплинарни производства срещу нея - рекордни забавяния на дела, включително и такива с голям обществен интерес, съмнения за антидатиране на дела, нарушаване на принципа на случайния подбор на съдебни заседатели и др. Точно по тази причина Босев е поискал отвод на съдия Крънчева, но е получил отказ.

Решението на СГС по това дело не подлежи на касационно обжалване, а тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров отхвърля молбата на адвоката на Босев Даниела Доковска да поиска възобновяване на делото заради съществени нарушения. Цацаров също е бил обект на критика в много публикации на Росен Босев, който в продължение на много години пише за проблемите на българската съдебна система, корупцията и зависимостите в нея, включително и за скандалното състояние на СГС по времето, когато Владимира Янева е негов председател, а Петя Крънчева - зам.-председател.

"Цялото решение на ЕСПЧ е като че ли пронизано от едно удивление, че е възможно в европейска държава съдията самостоятелно да решава дали е безпристрастен, когато има данни за обратното, и неговият отговор да не може да бъде подложен на тест пред никоя друга институция", това коментира за "Капитал" адвокат Александър Кашъмов, който защитава Босев пред ЕСПЧ. (Цялото изявление на адв. Къшъмов вижте в карето най-долу)

В състава на ЕСПЧ, гласувал решението, участва като съдия ад хок Павлина Панова, председател на Конституционния съд.

Контекстът

 Делото, което Стоян Мавродиев завежда срещу Росен Босев (дългогодишен журналист в "Капитал", специализиран в правна тематика и проблемите на съдебната система) е заради негово интервю пред Нова телевизия от януари 2015 г., в което той заявява: "Стоян Мавродиев използва институцията, която ръководи, за да репресира "Капитал" и "Дневник" и "Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик".

Конфликтът има предистория още от 2013 г., когато в "Дневник" се появява информация, че Мавродиев е призован като свидетел по дело за пране на пари от наркотрафик срещу Евелин Банев-Брендо, защото негови подписи стоят под заверки на пълномощни за представляване на офшорки на подсъдими по това дело и свързани с транзакции по казуса. На следващ етап "Капитал" и "Дневник" започват и да поставят въпроси за бездействието на регулаторите - БНБ и КФН - по фалита на КТБ. От своя страна КФН започва серия производства срещу издателя на "Капитал" и "Дневник" "Икономедия" и им наложи рекордни глоби.

Според КФН и Мавродиев образуваните производства и глобите нямат нищо общо с публикациите на двете медии - в противовес на множество коментари на независими наблюдатели, че всички факти говорят за обратното, включително, че нарушенията, за които са наложени глобите, са измислени и впоследствие падат в съда.

Именно в този контекст Мавродиев завежда дело за клевета срещу Босев, като първоинстанционният Софийски районен съд го осъжда на глоба от 1000 лв. по реда на чл. 78а от Наказателния кодекс (освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание) заради думите му "Стоян Мавродиев използва КФН, за да репресира "Капитал" и "Дневник". След това на втора инстанция, състав на Софийския градски съд с председател и докладчик съдия Петя Крънчева потвърждава осъждането, като окачествява като клевета и твърдението, че Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев, като чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик.

Същевременно съдът го оправдава за първото изречение от същата фраза, в което са изложени фактите: "В едно от съдебните заседания стана ясно, че г-н Мавродиев - неговите подписи, присъстват по пълномощни за офшорни дружества, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на наркотици."

Адвокатът на Босев по това дело Даниела Доковска коментира тогава, че това е парадокс - Босев е оправдан за фактите, които твърди, и е осъден за извода, който произтичат от тях. Няма как да е налице клевета, когато става дума за верни факти, а изводите от тези факти са изначално несъставомерни, каза Доковска.

Присъдата на Росен Босев е от края на май 2019 г., а само месец и половина по-късно Висшият съдебен съвет "награждава" съдия Петя Крънчева с отлична атестация - 98 точки от общо 100 възможни. Това при висящи дисциплинарни производства за серия нарушения - рекордни забавяния на шумни медийни дела, нарушаване на принципа на случайния подбор на съдебни заседатели и др. През юли 2017 г. тогавашният председател на СГС Калоян Топалов поиска уволнението на Крънчева за много тежки нарушения, включително подмяна на протоколи от съдебни заседания, лишаване на страни от достъп до делата с месеци и години, отсъствие без болнични и др. В крайна сметка Съдийската колегия на ВСС драстично забави дисциплинарните преписки срещу съдийката, докато повечето нарушения се погасят по давност, и отказа да я накаже за останалите.

Междувременно през м.г. съдия Петя Крънчева беше включена в списъка от съдии, които могат да разследват главния прокурор и заместниците му - съобразно последните промени в конституцията. Другият член на състава, осъдил Босев, Николай Николов, беше изпратен да оценява своите колеги от цялата страна като член на комисията по атестирането към Съдийската колегия на ВСС. Третият член на състава - Александрина Дончева, тогава младши съдия, получи много добра атестация от ВСС и сега е редови наказателен съдия в Софийския районен съд.

ЕСПЧ: Съдията, срещу когото има основателни опасения за пристрастност, трябва да се оттегли

ЕСПЧ отбелязва, че статиите, които Босев е писал по повод на съдия Петя Крънчева, са публикувани между 2012 г. и 2015 г., т.е. няколко години преди внасянето на делото срещу него в СГС. Това означава, че не става въпрос за умишлен опит от страна на журналиста да отстрани съдия Крънчева от разглеждането на неговото наказателно дело чрез злонамерена медийна кампания. Действително наказателното дело е разпределено на случаен принцип на съдия Крънчева, която не е водила дела срещу Босев или издателя му за неговите статии. Въпреки това ЕСПЧ счита, че при конкретните обстоятелства по делото жалбоподателят може да има обективни и основателни съмнения относно безпристрастността, с която съдията ще упражнява функциите си в контекста на разглеждането на жалбата.

Искането на Босев за отвод на съдията е разгледано от състава, председателстван от Крънчева, а самата Крънчева е продиктувала на секретаря решението то да бъде окончателно отхвърлено, констатира ЕСПЧ.

"Това объркване на ролите между съдия и заинтересована страна очевидно може да породи обективно оправдани страхове относно съответствието на процедурата с принципа, според който никой не може да бъде съдия по собствената си кауза, и следователно относно безпристрастността на съда", се казва в решението. Отбелязва се, че подобно развитие е напълно възможно съобразно българското законодателство и по същество не противоречи на конвенцията. В случая обаче то води до нарушение на правото на Росен Босев на справедлив процес, включително и за това, че конкретно това дело не подлежи на касация пред Върховния касационен съд, където по принцип лицето, което смята, че делото му е решено от предубеден съд, може да повдигне този въпрос в контекста на касационна жалба и да получи, когато е приложимо, анулиране на присъдата и препращане на делото му до друг съд за преразглеждане.

Обективната оценка за безпристрастност на един съдия или съдебен състав означава да се определи дали съдът е предложил - чрез своя състав - достатъчни гаранции, за да изключи всяко легитимно съмнение за неговата безпристрастност, казва в решението си ЕСПЧ. Тази преценка се прави и с отговор на въпроса дали някои проверими факти провокират подозрения в безпристрастността на съдията, дори независимо от личното му поведение. Тази преценка може да включва йерархични или други връзки между съдията и другите участници в процеса, както и редица други белези, които да поставят под въпрос доверието към съда. Всеки съдия, към когото има основателни опасения за липса на безпристрастност, трябва да се оттегли.

Снимка: Капитал

Цялата статия с автор Мирела Веселинова четете в Капитал