В сряда общото събрание на ВКС и ВАС ще заседава в рамките на тълкувателно дело по въпроса
ко върховните съдилища признаят правото на юридическите лица - фирми, организации, публични институции - да търсят неимуществени вреди, това би се превърнало в много сериозен проблем за свободата на словото. Ще се даде възможност на изключително голям брой правни субекти - близо половин милион, много от които разполагат със значителни средства, а някои от тях със средства от публичните бюджети, да водят дела
срещу участници в обществения дебат - било защото не харесват техните позиции, било защото не желаят да бъдат коментирани техните действия, бездействия и обществени отговорности.
Това заявява адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на "Програма Достъп до информация" (ПДИ), в становище до председателите на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова и на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков. Поводът е предстоящото заседание на общото събрание на съдиите в двете върховни съдилища по въпроса дали юридическите лица могат да претендират за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане (деликт).
В сряда общото събрание на ВКС и ВАС ще заседава в рамките на Тълкувателно дело №1/2023 г., образувано по разпореждане на двамата председатели, и ще изслуша становищата, изпратени от различни институции и представители на академичната общност. До момента са изпратени над 20 становища, по които юристи заемат различни позиции за правото на неимуществени вреди на фирми, дружества и институции. Но единствен адв. Кашъмов досега поставя въпроса в контекста на SLAPP делата и директивата на ЕС от април т.г. за защита от дела шамари, която следва да бъде въведена в българското законодателство до 2 години.
В контекста на SLAPP делата
Кашъмов е адвокат по много SLAPP дела (дела-шамари), заведени по явно неоснователни искове срещу журналисти, медии, граждански организации и активисти. На база на своя опит той отбелязва, че през последните години в България е налице тенденция търговски дружества да завеждат дела срещу разследващи журналисти и медии за критични публикации. И изброява най-драстичните случаи на такива искове, заведени при злоупотреба с право на юридически лица:
"Лев инс" АД срещу "Медиапул" ООД за 1 000 000 лв.;
АЕЦ "Козлодуй" ЕАД срещу Наталия Станчева за 500 000 лв.;
"Еврохолд" ЕООД срещу "Бивол" ООД за 50 000 лв. като частичен иск от 1 000 000 лв.;
"Евролаб 2011" ООД срещу Николай Марченко (журналист от "Бивол");
"Варнфарма М" ООД и "Фармнет" ЕАД, заедно с други двама ищци - Веселин Марешки и Веска Марешка срещу Валя Ахчиева;
"Български индустриален инженеринг и мениджмънт" АД и П. Манджуков срещу Мария Черешева за по 25 001 лв. за всеки ищец, и още други.
Някои от тези дела са още висящи, други са прекратени след споразумение или оттегляне на иска. Общото между тях е, че те са заведени при наличието на доскорошната категорична практика, че юридическите лица не могат да претендират за неимуществени вреди от увреждане на доброто си име.
"Можем само да предположим каква вълна от искове за обезщетение за неимуществени вреди от публикации биха били предявени от големи фирми спрямо критични медии и журналисти, ако бъде даден положителен отговор на въпроса по тълкувателното дело", заявява Кашъмов.
По данни на НСИ общият брой на нефинансовите предприятия в страната (т.е. без банки, застрахователни, пенсионни дружества и др. под.) през 2023 г. е 448 481. Индикация за броя на регистрираните юридически лица се съдържа и в данните за обработени от Агенцията по вписванията - 408 611 подадени през 2023 г. заявления за обявяване на годишни финансови отчети и декларации за липса на дейност. Към тях следва да се добавят близо 600 юридически лица - публични институции - министерства, общини и др., които разполагат с публичен ресурс, сочи Кашъмов.
Най-често обезщетение за неимуществени вреди се претендира в случаите на оплакване от критични публикации. "И в новата практика на ВКС, с която се признава легитимация на юридически лица за претенции за неимуществени вреди, те са свързани с оплаквания от накърняване на доброто име на юридическото лице", отбелязва той.
Всъщност проблемът има и друго измерение, което адв. Кашъмов не засяга в становището си до съда, защото то не е свързано с нормативната уредба, а с качеството на правораздаването и осъзнаването от всички съдии на свободата на словото като обществена ценност. Едно от последните доказателства за това е решението на Съда в Страсбург, с което журналистът Росен Босев осъди България за липса на справедлив съдебен процес по класическо SLAPP дело срещу него, заведено от бившия шеф на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев.
Смяна на практиката
Дълго време - в продължение на десетилетия, и българските съдилища, и правната доктрина приемаха категорично, че юридическите лица не са могат да търсят неимуществени вреди от деликт, защото те нямат психика и не могат да преживяват болки, страдания, притеснения и други негативни преживявания. Не случайно популярният синоним на термина "неимуществени вреди" не само в България, но и в други правни системи е "морални вреди", т.е. негативни психични преживявания в резултат на засегната чест, достойнство и добро име в обществото.
Приема се, че накърняването на доброто име на търговеца има само конкретни имуществени измерения, но няма как да засегнат психическата сфера на дружеството - юридическо лице, за да бъдат оценени като морални страдания. Едва през последните години в практика на ВКС се появиха няколко решения, с които в отделни случаи бе признато правото на юридически лица да получат обезщетение за причинени неимуществени вреди от накърняване на доброто име на съответната организация, независимо че юридическите лица не притежават сетивност.
Аргументите за подобни решения се вадят па първо място от практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), в която се признават вреди от неимуществен характер, настъпили за юридически лица, но в някои ограничени хипотези - нарушено право на справедлив процес, право на свобода на религията, дискриминация и липса на възможност за защита при накърняване на основни права. От практиката на ЕСПЧ обаче не може да се изведе общ принцип, че юридическите лица са равнопоставени на гражданите в правото си на претенция за неимуществени вреди. Няма как едно дружество да претендира за нарушение на правото на живот, зачитане на личен и семеен живот, сключване на брак, забрана за нечовешко, жестоко и унизително отношение и др. По-същественото е, че ЕСПЧ не извежда в своята практика общ стандарт за обезщетяване на неимуществени вреди на юридически лица, който да е задължителен за държавите, но пък има ясен стандарт, че ограничение на свободата на словото може да бъде наложено само когато едновременно: е предвидено в закон; за защита на изчерпателно изброени легитимни интереси и при спазването на изискването за "необходимост в демократичното общество".
Юридическите лица са фикция, създадена през XIX век заради необходимостта сдружения, дружества, предприятия да бъдат признати за субекти на правото. Фикция означава, че един несъществуващ факт се приема за съществуващ, една въображаема, виртуална реалност като юридическото лице придобива правосубектност. Признаването на право на юридическите лица да имат негативни психически преживявания също е фикция. Но фикции и презумпции могат да се въвеждат само със закон, не и с решение на съда.
Последиците
Извън всичко друго, ако се даде право на юридическите лица да търсят обезщетение за неимуществени вреди, без предварително да се очертаят хипотези за тяхната допустимост, без прецизно формулиране на аспекти на фикцията за увреждане на доброто име на дружеството, организацията, институцията, това би довело до неясен и непредвидим закон, който винаги ще е в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.
Не е ясно какъв ще е стандартът на доказване, доколкото при неимуществени вреди на физически лица се доказват техните преживявания. Възниква сериозен риск, че при юридически лица такива "морални" вреди ще се считат за доказани, без да са представени съществени или почти никакви доказателства - неяснотата за естеството на тези вреди ще се отрази и на неяснота на предмета на доказване.
Остава неясно как ще бъдат разграничавани исковете за имуществени вреди от увредено добро име на юридическо лице, които в момента се приемат като относимо средство за защита, и исковете за неимуществени вреди от същото действие чрез същото средство от същия правен субект спрямо същото юридическо лице. "Общият положителен отговор на поставения въпрос в тази ситуация би означавал да се застопори по определен начин кормилото и да се скочи от колата, която се движи в посока пропастта, с очакването, че някой следващ ще го насочи подходящо и навреме, за да избегне опасността", заключава адв. Кашъмов.
Снимка: Юлия Лазарова
Цялата статия с автор Мирела Веселинова четете в сайта на "Капитал"