Това е крехък баланс, който и ЕС следи с голямо безпокойство. Неслучайно беше приета директива за SLAPP делата, казва известният адвокат и правозащитник.

И още акценти в интервюто:

• Фирмите и институциите не могат да изпитват негативни преживявания, ащото не са живи хора;
  
• Много политици и институции у нас желаят с пари на данъкоплатеца да преследват своите критици;
• Поне от 5 до 8 са знаковите дела, по които фирми, близки до политици, претендират за неимуществени вреди с ясното съзнание, че съдебната практика не го допуска
• Има теза, че сме против прогреса в правото. Не сме.

- Адвокат Кашъмов, на 10 юли представихте пред Общото събрание на ВКС и ВАС вашето становище по тълкувателното дело, образувано преди повече от година, което трябва да даде отговор дали се допуска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и на юридическите лица. Как се стигна до делото?

Предисторията е, че през последните години се появиха решения и определения на ВКС по случаи, по които се претендира за неимуществени вреди от юридически лица. Две от тях са свързани със "Свидетели на Йехова".

Състави на ВКС са приели, че в определени ситуации би следвало да се признаят неимуществени вреди на юридическите лица.

Върховните съдии, произнесли се в този дух, са сметнали, че това произтича от Европейската конвенция за правата на човека и от практиката на съда в Страсбург и на съда в Люксембург. Но това е отклонение от много солидна традиция, коятогосподства в продължение на 100 години у нас. И в практиката, и в теорията се приема, че неимуществените вреди са свързани с психиката. Те са негативни преживявания, болки и страдания и следователно юридическите лица по дефиниция не могат да ги изпитват, защото не са живи хора.

- Какво значи юридическо лице? Само търговски дружества ли общхваща понятието или и институции - Министерският съвет, министерствата, агенциите?

- Юридическото лице е кратката конструкция, която обхваща различни категории както търговските дружества, но и всички държавни институции, общините, а и юридическите лица с нестопанска цел - фондации и сдружения.

Има и по-особени юридически лица каквито са вероизповеданията, защото те са регистрирани по Закона за вероизповеданията. Но горе-долу това са кръговете. От тях най-много са търговските дружества, които са около половин милион. Относително голям е броят и на публичните институции, от които само институциите на изпълнителната власт, които ние от "Програма достъп до информация" проучваме, са около 560.

- Тоест в един момент тези половин милион фирми и 560 институции на публичната власт могат да се почувстват обидени и наскърбени от нещо казано или написано в медиите и да претендират за обезщетения?

Точно така. Предварително казвам, че не съм извършил специално проучване по въпроса колко от териториалните поделения на институциите също са юридически лица, защото има такива, които са и други, които не са. Тоест говорим за още по-голям брой публични органи. Всеки един от тях може да се обиди, да се засегне, да се пучувства оклеветен, с накърнена репутация от журналистическа публикация, например от това, че в медия е било съобщено нещо.

Не бива да забравяме, че в един от известните през последната година казуси - делото за 1 млн. лв. на "Лев инс" срещу "Медиапул" оплакването е от нещо, което е казала министърката на финансите на заседанието на Министерския съвет. Тоест дори, когато медия отразява публична информация, стига да е съобщено наименование, може различни търговски дружества или институции да се почувстват засегнати.
Ще дам пример с иска, който АЕЦ "Козлодуй" заведе срещу медицинската сестра Наталия Станчева, която оповести информация и то подплатена с документи, и въпреки това беше заведено дело за неимуществени вреди. (След медийния шум искът за 500 хил. лева срещу Наталия Станчева беше оттеглен - б.р.)

- Може ли, ако общото събрание на върховните съдилища приеме, че и юридическите лица изпитват обида и страдание, да сме свидетели на лавина от дела срещу медии и граждани с активна позиция?

Посочил съм в становището си, че през последните години имаме поне от 5 до 8 знакови дела, в които търговски дружества, близки до политици, претендират за неимуществени вреди с пълното съзнание, че в момента съдебната практика не ги допуска за юридическите лица. Въпреки това упорито се опитват да правят пробиви. Защото очевидно имат интерес да спре всякакво говорене за тях или за тяхното участие в обществения живот. 

Може да се предположи, че ако се вземе подобно решение по тълкувателното дело, ще има увеличение на исковете. И това в контекста на приетата и току-що влязла в сила Европейска директива за ограничаване на SLAPP делата. (Наричани още дела шамари, чиято цел е не справедливостта, а да се упражнява тормоз върху медиите и активните граждани - б.р.)

- Каква е практиката в другите европейски държави?

- Има някои страни, които допускат в определени случаи юридически лица да претендират за подобни вреди. Но не ми е известна нито една правна система, в която юридическо лице да може да претендира ангро.

Тоест във всеки конкретен случай трябва да се преценява. Според мен тук е и големият въпрос, защото нито съда на ЕС, нито съда в Страсбург във всички случаи признават неимуществени вреди на юридическите лица.

Съдът по правата на човека е признавал в точно описани хипотези, но те нямат общо с доброто име и правото на една фирма да не бъде коментирана. Точно обратното. Дружество може да претендира за обезщетение от държавата в случаите на забавено правосъдие.

Тогава претенцията не е само за имуществени вреди, защото трудно се изчислява щетата от дело, продължило 10-15 години. Това е едната възможност, при която е допуснато изключение от правилото, че юридическите лица не могат да претендират за такива морални вреди.
Друго изключение е по отношение на следенето. С решение на Европейския съд по правата на човека по наше дело с колегата Михаил Екимджиев, което заедно спечелихме, съдът в Страсбург споменава, че юридическите лица също трябва да имат право на обезщетение. Според мен няма какво друго да е, защото не могат да докажат конкретна вреда от това, че някой тайно и незаконно ги е следил. (Делото, което спечелиха двамата адвокати, беше за прекомерното и безконтролно подслушване със СРС у нас - б.р.)
Но извън тези хипотези, които са много специфични и ограничени, не виждам никоя международна институция или европейски съд да е отворил широко вратата за неимуществените вреди, и особено, когато говорим за свободата на словото.

Един крехък баланс, който и ЕС следи с голямо безпокойство. Не случайно беше приет и влезе в сила акта за свобода на медиите, като част от него е директивата за SLAPP делата.

Тоест ЕС търси начини и конкретни способи да защити свободата на словото. А в същия момент излиза, че има опасност ние да вървим в обратната посока, като отворим възможности на десетки и стотици хиляди ищци, при това добре обезпечени с финансови средства, защото това са фирми, някои от които много богати, а и институции.
Публично известно е, че министърът на вътрешните работи съди двама журналисти. Сега ги съди като гражданин, като физическо лице плаща правната помощ, държавната такса. Ако се допусне такова решение, може да стане така да ги съди с пари на данъкоплатеца, защото не е трудно да представи, че е накърнено доброто име на министерството. И тогава с пари на данъкоплатеца ще се плащат таксата и адвокатската защита, а журналистът ще трябва със свои собствени средства да се защитава. Това би нарушило изключително много крехкия баланс на свободата на словото, което е в самата основа на демокрацията....

Снимка: личен архив

Цялото интервю на Ана Михова с адв. Кашъмов четете в "24 часа"