Профил на Александър Кашъмов в "Правен свят"

Тази година Програма "Достъп до информация" отпразнува солиден юлибей – 20 години на бял свят.

Борците за публичност на информацита са публични фигури, а шефът на правния им екип Александър Кашъмов е познат на всички, имали допир с каузата за прозрачност и отговорност в управлението на държавата.

Равносметката: откъде тръгнаха, къде стигнаха?

Има думата Александър Кашъмов:

"Да отдадем заслуженото на нашите учредители – социолози, икономисти, юристи. Те дадоха началния тласък на програмата, с изключителния принос на нашия основател, идейна майка и изпълнителен директор Гергана Жулева. Тя ръководи организацията през всички години и то изключително успешно.

Днес в екипа ни са колегите юристи Кирил Терзийски, Дарина Палова и Стефан Ангелов, журналистът Николай Нинов, който е от първопроходците, Ралица Кацарска и Диана Банчева – нашият "комуникационен отдел".

От самото начало имаме и мрежа от координатори в цялата страна, журналисти, във всеки областен град и един за Средногорието. Координаторите ни сезират с конкретни случаи и сигнали, правят проучваня за достъпа до информация, отразяват местните практики в сферата на достъпа до информация".

В опита за равносметка, личи си, юристът Кашъмов бяга от силни фрази и глобални обобщения. Но все пак: "Постигнато е много. Имаме своя скромен принос за това у нас гражданите и медиите да започнат да изискват повече от властта и така да я правят по-прозрачна. Защото, правило е - всеки, който е на власт, не желае да бъде прозрачен. Постоянният натиск, роенето на съдебни дела, постоянното наблюдение на практиките, публичното оповестяване на нашите доклади обаче доведоха до промени. Включително вече провеждаме обучения и в държавни институции по Закона за достъп до обществена информация".

Програма "Достъп до информация" има и международно признание. През 2002 г. е домакин в София на първата в света конференция за съдебни дела по достъп до обществена информация, когато 28 септември е обявен за Ден на правото да знам и се празнува вече по целия свят, на всички континенти, с изключение на Антарктида. Тогава е създадена и Международната мрежа за застъпници на свобода на информацията, като до днес в Управителния й съвет има член на българската програма.

ПДИ беше поканена за становище като "приятел на съда" по дело пред Голямата камара на Евросъда в Страсбург за правото на достъп до информация. И неотдавна то бе признато за основно право по Европейската конвенция за правата на човека.

Достолепните истории най-лесно се разказват чрез примери, особено на победи и поражения.

Най-големите победи

"Трудно ми е да ги отделя", казва адвокат Кашъмов. И все пак?

"Не мога да не отлича едно от делата, заведено от четирима журналисти - Васил Чобанов, Богдана Лазарова, Елена Енчева и Петя Владимирова през 2004 г., с което се отвориха заседанията на ВСС, т.е. те станаха публични. Тогава това вече бе предвидено по силата на закона, но ВСС си го бе изтълкувал по своему и не беше изпълнил правилото за публичността. Това беше много важна победа и журналистите получиха наградата "Златен ключ" за 2004 г., а публиката – достъп до заседанията на ВСС. Днес, през 2016 г. виждаме колко е важна тази публичност, за да може обществото да генерира потребност от промени и реформа в съдебната власт. Без този достъп нещата щяха да са различни", обобщава юристът.

Друго дело - "Краун ейнджънтс" пък е онова, което спира поголовното класифициране на документи у нас през 2002 г. Случаят е известен – като държавна тайна по времето на кабинета "Сакскобургготски" бе засекретен договорът между британската фирма "Краун ейджънтс" и тогавашния финансов министър Милен Велчев за консултации по реформата в митниците. След като няколко съдебни състава прочетоха и самия договор, отказът за публичното му оповестяване бе отменен с мотива, че договорът незаконосъобразно е класифициран. Знаков бе резултатът - преразглеждане на всички секретни документи в Министерството на финансите отпреди 2002 година и до публично знание на институциите, че целият процес на класифициране подлежи на съдебен контрол по реда на Закона за достъп до информацията, т.е. че не могат да си слагат грифове, когато си поискат, категоричен е Кашъмов.

Пак през онзи период, 2002-2004 г., самата Програма "Достъп до информация" осъжда Министерския съвет заради отказа му да даде стария Правилник за опазване на държавната тайна в Народна Република България, защото е класифициран. В резултат на това дело са разсекретени около 1500 документа на правителството.

А днес вече имаме и открити стенограми от правителствените заседания. "Това пък се дължи на едно друго дело, заведено от журналиста Алексей Лазаров, който искаше да види стенограмата от първото заседание на правителството "Сакскобургготски". ВАС прие, че не е налице основание за отказ на тази стенограма. Последицата бе, че през 2009 г. първият кабинет "Борисов" направи стенограмите от заседанията публични и до днес нито едно правителство не е отстъпило от тази практика", разказва Александър Кашъмов.

Обобщава -  това са от победите, които променят цялата система и пускат светлина в ревниво пазени дотогава "тъмни стаички".

Има и друго – много е важна отмяната през 2008 г. от Върховния административен съд (ВАС) на текст от Наредба №40 по приложението на разпоредба от Закона за електронните съобщения, който даваше на МВР и службите пряк достъп до трафичните данни. "С тази отмяна Бългалрия стана една от първите държави в ЕС, която атакува приложението на Директива 24/2006, впоследствие отменена от Съда на ЕС. И до днес службите правят опити да си върнат тези правомощия, но те все пак бяха доста орязани", коментира адвокатът.

Благодарение на делата с участието на юристите от програмата е приет и новият закон за досиетата през 2006 г.

Къде загубиха?

Никоя равносметка не е истинска без отчет и на провалите.

Къде загубихте през тези години, питаме Александър Кашъмов.

Отговорът: "През 2002 г. Конституционният съд отхвърли искане на народни представители за отмяна на разпоредби на току-що приетия Закон за класифицираната информация. Въпросът, поставен по наша инициатива, бе да се обяви за публичен регистърът на класифицираните документи, както е в САЩ, чийто пример уж следваме по отношение на опазване на държавната тайна. Сиреч да е публична информацията кои документи са обявени от държавата за секретни, за да може да се проследяват сроковете за тяхното разсекретяване".

И още: "Голямото нещо, което не се случи, е че не успяхме да убедим властта в необходимостта у нас да се въведе независимата институция комисар или омбудсман по достъпа до информация. В много държави по света ги има и дори дейността по защитата на личните данни и по достъпа до информация се извършва от една и съща институция, пример е английският информационен комисар. Във Великобритания дори институцията е разделена на две, има подкомисар по достъпа и подкомисар по защитата. Но са под една и съща шапка, което прави възможно в случаи на надделяващ обществен интерес именно тази институция да прави баланса между защитата на личните данни и обществения интерес, особено за публичните фигури. А у нас и до днес 2/3 от държавните институции не публикуват декларациите за конфликт на интереси, макар да са длъжни по закон, и Комисията за защита на личните данни не показва разбиране, защото дава превес на защитата на данните в декларациите пред публичността."

Ех, тази търговска тайна!

Един от болните проблеми през годините беше този за търговската тайна. Решен ли е днес?

"До голяма степен се придвижи напред. През 2004 г. и следващите се създаде солидна съдебна практика. В основата й залегна и делото "Гусева" по което България бе осъдена в Страсбург миналата година не за това, че на Гусева не се дава информация, а че институцията не изпълнява съдебно решение на ВАС", обяснява Александър Кашъмов. Напредъкът прави възможни законови промени, инициирани от ПДИ и внесени през 2008 г. от депутата Мартин Димитров, които обвързаха търговската тайна задължително със защитата на конкуренцията. Т.е. тайна е само информацията, която може да доведе до нелоялна конкуренция, а не всяка информация, която търговецът реши да засекрети. Тогава по инициатива на парламентарната комисия за борба с корупцията се въведе в закона "надделяващият обществен интерес" и по отношение на други ограничение на достъпа.

През следващите години по дело на журналист ВАС прие, че информация, създадена от държавен орган по отношение на търговец, не може да бъде обявена за търговска тайна, изброява Кашъмов. Тайна не може да е например информация за нарушаване на данъчния закон.

Има, разбира се, и отстъпления. Така Законът за обществените поръчки създаде задължение онлайн на страниците на институциите да се публикува пълната информация и  документите за обществените поръчки. След промени през април миналата година обаче документите за плащането и подизпълнението вече не се публикуват.

Кой има право "да бъде забравен"?

Въпреки пробива в Евросъда в Страсбург за правото на информация, набира сили и друго право – "да бъдеш забравен". Къде е границата, какъв е балансът?

"Въпросът е много важен, напредналите демокрации го решават по различен начин, има разделение и в самия ЕС. Скандинавските държави, Великобритания, Ирландия, Холандия имат засилен превес на публичното над личните данни в публичния сектор. В "европейския юг" обаче хич не обичат публичността и имат склонност да дават превес на защитата на личните данни", казва Александър Кашъмов.

И продължава: "Правилото е, че личните данни на хората са защитени. Това е и отпор на мракобесието от 30-те години на миналия век, когато ползването на данните е основание за репресия. Но хората, които упражняват власт, трябва да са публични. Така е казал и нашият КС в едно ключово дело, по което ПДИ представи становище. Става дума за дело от 2012 г., препотвърдило основните принципи, развити в конституционото решение от 1996 г. по доклад на Александър Арабаджиев.

Що се отнася до "правото да бъдеш забравен", то е залегнало в новия регламент за защита на личните данни на ЕС. Но параметрите му тепърва ще се доизясняват. Класическа илюстрация на това право е съдебно решение на Съда на Европейския съюз по делото "Гугъл Испания". Но в този случай става дума за човек, обявил "личен фалит" навремето, за който е съобщено и в пресата, най-малкото за информация на кредиторите му. След години обаче се оказва, че тази информация му създава пречки да започне дейност отначало, т.е. да започне начисто. Оттам насетне обаче у нас например се развива практика, която далеч надхвърли рамките на това решение. Защото едно е личното право на редовия гражданин да започне начисто, друго е да заличаваш факти от миналото на публични личности", категоричен е юристът Кашъмов.

Кои са рецидивистите по незачитане на правото на информация у нас?

Менят се за 16-те години, откакто действа Законът за достъп до обществена информация, е отговорът.

Тази година антинаградата на ПДИ "Златен катинар" получи Държавната агенция за бежанците. "Нейната работа точно в момента е много важна заради наплива на хора, идващи от Изток. За тях е особено важно правото да получат информация, отдавна определено от ООН като кръстопътя към всяко друго основно човешко право", казва Кашъмов.

В момента юристите от програмата водят дела покрай скандалното експулсиране на 17 турски граждани, обявени за противници на режима на Ердоган. Пред съда са обжалвани два отказа на МВР да предостави информация, от която да се разбере дали е вярно, че на тези хора им е била предложена правна помощ и те са подписали откази. Или е вярно обратното – че директно са ги закарали на браздата и са ги предали на Турция? "Това е важно не само за тях, а и за всички нас, човешките права не се делят на правата на "чужденци" и на "наши". Те са еднакви за всички и не можем да си затваряме очите за нарушенията спрямо "другите", утре могат да ни сполетят и  нас", предупреждава адвокатът.

Имаме право да знаем, защото от нас произтича властта

През октомври 16 журналисти от 11 медии, сред които и "Правен свят", оспориха  заповед на председателя на ВАС Георги Колев от 7 септември тази година, с която са одобрени "Вътрешни правила за заличаване на личните данни в публикуваните съдебни актове в интернет страницата на Върховния административен съд (ВАС)". Адвокат им е Александър Кашъмов.

Докъде стигна казусът, слага ли самият съд прът в колелото на правосъдието?

Защитникът отговаря: "Много се радвам, че толкова журналисти, толкова "обществени стражи", се събраха заедно. Какви са маркерите на казуса? Първо, интернет страницата на ВАС бе от най-прекрасните в Европа. Тук години наред са идвали чуждестранни гости да трупат опит как се осъществява прозрачност в рамките на съдебната власт. Сайтът на ВАС осигурява прозрачност най-вече на това какви нарушения допускат органите на изпълнителната власт.

Това способстваше не само за доброто разбиране и познаване на практиката на административното правосъдие, беше и източник, от който да се учат юристи и журналисти.

Затова е непонятен направеният завой уж в защита на личните дзанни. Под този надслов обаче бяха премахнати цели документи, включително нормативни актове, правилници, документи на МС, атакувани пред съда. Изчезнаха сканираните жалби, по които са заведени делата. А от протоколите на заседанията и от решенията на съда са изчистени дори наименованията на институции, което е абсурдно. Вероятно зад това стои чисто техническа логика, че е по-лесно да се премахва ангро. Но това е и параван за прикриване на нечисти интесери и лоши практики.

Решението по този случай е важно за обществото. Наблюдаваме политичеки кризи, чакаме ново правителство, нови министри, нови шефове на агенции и т.н. Утре гражданите трябва да знаят кой как управлява, спазва ли закона, нарушава ли го и то системно и безобразно. Имаме право да знаем това, защото от нас произтича властта."

profil-praven-svjat.png
©2018 Всички права запазени! Александър Кашъмов - официален сайт. Уеб агенция Кая Про ООД.
Материали от този сайт могат да бъдат публикувани в други медии, само ако бъде цитиран източникът.

Search