Кой е авторът на статията "МВР поиска сваляне на банковата тайна на Николай Бареков" и кои са източниците му. Намирането на отговорите на тези два въпроса седят в основата на поредната проверка, която прокуратурата изпрати на "Икономедиа" - фирмата издател на "Дневник", "Капитал" и "Капитал Daily".
"Инкриминираната" публикация е от началото на април, когато "Дневник" съобщава, че отдел "Досъдебно производство" към Столичната дирекция на вътрешните работи е поискала разкриването на данъчна и осигурителна тайна на Николай Бареков. Медиата изрично посочва, че това става ясно от сайта на Административен съд - София град.
Публикацията припомняше още, че в постановлението, с което държавното обвинение отказа да образува досъдебно производство срещу Делян Пеевски, Ирена Кръстева, Цветан Василев и Николай Бареков по сигнала на "Протестна мрежа", е записано, че материалите срещу бившия журналист са обособени в друго, отделно разследване.
След публикацията Бареков подава сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, в който иска образуване на проверка за изтичане на информация по следствени дела от Прокуратурата към "Дневник" и проверка за злоупотреба с поверителна информация от МВР към сайта.
Веднъж стигнала до главния прокурор, преписката потъва в прокуратурата за около месец и половина. Едва преди месец прокурорът от Софийска районна прокуратура Антон Ефтимов, при когото е разпределен казусът, издава постановление, в което приема, че въпреки че няма данни за конкретно престъпление, трябва да се образува предварителна проверка. Той я възлага на Главна дирекция "Национална полиция".
Ефтимов разпорежда на полицаите да установят кой е автор на публикацията, кои са източниците му, има ли наказателно производство срещу Николай Бареков и има ли данни за неправомерно изнасяне на данни от делото.
В понеделник двама оперативни работници от "Икономическа полиция" на главната дирекция дойдоха в редакцията на "Дневник" и поискаха обяснения от главния редактор на сайта Велислава Попова за автора на публикацията и неговите източници.
Проблемът
"Единственото възможно престъпление от общ характер е изтичането на информация. Затова при проверка би трябвало първо да се започне от полицията и прокуратурата. Да проверят има ли досъдебно производство срещу Николай Бареков, защото ако няма - не може да има и следствена тайна. Второ, ако има такова производство, трябва да се провери дали прокурорът е разпоредил това да е тайна. Защото според Наказателно процесуалния кодекс само материалите от досъдебното производство са тайна, а не и самият факт че има такова. Затова е неясно защо се върви към проверка на "Дневник". Това коментира адвокат Александър Кашъмов, който защитава интересите на редакцията.
"Прокуратурата безкритично е приела подадения сигнал и широко е тълкувала текста от Закона за съдебната власт, който регламентира предварителните проверки," коментира адвокат Александър Кашъмов. Според него "когато сигналът е подаден от политическо лице и се подхожда безкритично, има сериозна опасност от политическо заиграване. Така на практика прокуратурата се поставя, волно или неволно, в ролята на политически играч," допълва той.
Наблюдаващият преписката прокурор Антон Ефтимов е бивш следовател в Столичната следствена служба, където за кратко се засича с Делян Пеевски, а за по-дълго с председателя на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров. Преди промените Ефтимов е бил агент на органите на репресивната Държавна сигурност към Трето управление с псевдоним Емил. Той е един от свидетелите по дисциплинарното производство срещу бившия зам.-главен прокурор и член на ВСС Камен Ситнилски.
Юристи коментираха пред "Капитал", че фактът, че Антон Ефтимов не е намерил за необходимо да поиска снемането на обяснения от самия сигналоподател, каквато е рутинната практика, е показателен. Това се налага още повече и предвид това, че самият държавен обвинител приема, че в сигнала няма конкретни данни за престъпление.