Press

Конституционният съд отмени текст за защита на личните данни в журналистиката

konstitucionen sydПроблемът, който бе поставен по това дело, бе може би един от конституционните въпроси с най-голяма философска дълбочина за цялото последно десетилетие, заяви за "Капитал" правният директор на фондация "Програма Достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов. Фондацията първа постави този проблем в публичното пространство още при общественото обсъждане на законопроекта през лятото на 2018 г. Решението обаче има и съществено практическо значение, особено в настоящия обществен контекст и състоянието на медиите в страната, смята Кашъмов.

Според него КС правилно е преценил, че "съществуването на опасност от огромна санкция при недостатъчно ясни критерии" създава опасност от "смразяващ ефект" върху работата на журналистите. (Пълния коментар на адв. Кашъмов вижте в карето най-долу.) ...

Александър Кашъмов, правен директор на "Програма Достъп до информация":

Решението е от полза за гражданите и демокрацията, а дебатът, който го съпътстваше, бе на висота

Искам да изразя огромно удовлетворение от това, че една тема, която беше започната от "Програма Достъп до информация" в рамките на общественото обсъждане на законопроекта през първата половина на 2018 г., получи своето окончателно разрешение. Аз категорично смятам, че това е в полза на гражданите и демокрацията.

Свободата на информацията не случайно е обозначена още от Общото събрание на ООН през 40-те години като основа, на която се срещат всички останали основни човешки права. Във времена като сегашните, когато трансформиращите се държави от Източна Европа, включително и България, се оказаха недостатъчно, за да отстояват наскоро приетите демократични принципи, защитата на свободата на словото придобива още по-фундаментално значение. Затова смятам, че правилно КС е уловил голямата опасност, която се крие в детайлното разписване на критерии за преценка дали е налице журналистическо изразяване, дори когато тези критерии имат своя аналог в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Съда на ЕС, с която българските институции и съдебни органи трябва да се съобразяват. Прави впечатление сериозното и обилно цитиране в мотивите на тази практика на ЕСПЧ и СЕС, което задава една широка основа на решението, като позоваване на такава практика е налице и в конкурентното особено мнение. Смятам, че проблемът, който бе поставен по това дело, бе може би един от конституционните въпроси с най-голяма философска дълбочина за цялото последно десетилетие.

От друга страна, практическите последици са изключително съществени, защото по-голямата свобода на медиите, гарантирана с това решение, ще даде възможност за широк обществен диалог, критичен поглед към властта и управлението, широко участие на гражданите в процеса на вземане на решения и журналистически разследвания за корупция и нередности, които и до ден днешен по мое мнение са по-ефективни от тези на държавните институции в тази област.

Правилно е преценено, че съществуването на опасност от огромна санкция при недостатъчно ясни критерии, които се прилагат спрямо едното право (на защита на личните данни), но другото право се приема за даденост, създават опасност от "смразявящ ефект".

Искам да изразя удовлетвореността си от целия този дебат, защото смятам, че и опонентите на приетата от КС теза бяха на необходимата висота, което за съжаление рядко се среща в последните години у нас. Достатъчно е да се посочи, че и самата Комисия за защита на лични данни създаде през 2019 г. една позитивна практика в случаите на решаване на този баланс. Имаше и дебат във водещата парламентарна комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, който бе по-стойностен от редица дебати например в правната комисия.

Снимка: Цветелина Белутова

Целия материал с автор Мирела Веселинова четете в интернет страницата на в. "Капитал"

©2020 Всички права запазени! Александър Кашъмов - официален сайт. Уеб агенция Кая Про ООД.
Материали от този сайт могат да бъдат публикувани в други медии само ако бъде цитиран източникът.

Search