Press

Как Съдийската колегия на ВСС опитва да затвори съдилищата за журналисти и публика

kashumov capitalСъдебните заседания остават закрити за публика, а журналистите, които отразяват работата на съда, ще научават за делата от преразказите на пресаташетата на съда. Това накратко прие във вторник Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет при изготвянето на поредните Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия.

Александър Кашъмов: Задължително е да бъде осигурен поне дистанционен достъп на медиите и обществеността до делото

Искам да започна малко по-отдалече, за да поставим нещата в контекста им.
Единственият прецедент, за който зная, устно да се оповестява закон е от средата на 40-те години на миналия век в практиката на ОФ-властта. Навремето Законът за национализация на частни минни и индустриални предприятия направо е бил прочетен по радиото. По подобен начин ни беше прочетен по време на вечерен брифинг на правителството, и то не дословно, проектозакон за излизане на извънредното положение, непосредствено преди да бъде внесен в парламента.

Напълно бе игнорирано задължението по Закона за нормативните актове, за предварително публикуване на текстовете и задължително обществено обсъждане, въпреки че става въпрос за закон, който засяга много сериозно и дълбоко правата на всички граждани и фирми.

По същия начин сега ставаме свидетели как Висшият съдебен съвет не провежда задължителните процедури по предварително публикуване и обсъждане със заинтересованите на проектите за нормативните и общите административни актове. А задълженията за обществено обсъждане важат за всички власти, когато се създават нормативни и общи правила. Следователно Съдийската колегия на ВСС предварително е в нарушение на процедурата по проекта за правила за работа на съдилищата. Нещо повече, ден след приемането на тези правила те все още са неизвестни както за правната общност, така и за обществеността, въпреки че засягат работата на адвокати, журналисти, самите магистрати и съдебни служители, както и неограничен кръг от граждани. Не са достъпни стенограмата и протоколът от заседанието на Съдийската колегия.

От една страна, е разбираемо, че в условията на криза следва да се прави баланс между права и някои от тях могат да бъдат ограничени. От друга страна, този баланс трябва да бъде прецизен и да не накърнява принципите, на които е положена самата демократична система. Още на първата си сесия през 1946 г. Общото събрание на ООН обявява свободата на информацията за ценност, която е крайъгълен камък на всички основни човешки права. Така и в чл. 6 от ЕКПЧ публичността на съдебните дела е въздигната в съществено условие за независимостта и безпристрастността на съда и процеса. Според ЕКПЧ пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по изключение от целия или част от съдебния процес, когато това се изисква за защита интересите на непълнолетните, личния живот на страните или особени обстоятелства, когато публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието. Смятам, че е очевидно, че тази сериозна правна рамка, подкрепена, разбира се, на първо място с конституцията, както и от процесуалните закони, не оставя място за съмнение, че публичността на делата може да бъде ограничена само с акт на Народното събрание и само за постигането на тясно определени цели.
Практически това означава, че е задължително да се търсят компенсаторни форми за запазване на публичността на съдебния процес. Дори ако е необходимо да бъде ограничен физическият достъп на публиката до залите, е задължително да бъде осигурен надлежен и адекватен достъп на журналистите, медиите и обществеността до възможност да следят делото поне дистанционно. А моментът не просто изисква, той диктува развиването на едно истинско електронно правосъдие, каквото у нас не се случи до момента.

По мое мнение Съдийската колегия на ВСС на ВСС трябва да бъде призована сама да започне процес, съответен на правовата държава и на демократичното общество, на преразглеждане на тези неизвестни до момента правила и тяхното обсъждане със заинтересованите страни - съдилищата, общностите на съдии, прокурори, адвокати, неправителствени организации, журналистически организации и др.

От друга страна, паралелно и самостоятелно съществува друга линия на поведение, а именно - възможността тези правила да бъдат атакувани по надлежния ред пред съда като противоречащи на конституцията, ЕКПЧ и закона. По конкретни дела страните имат право да подадат жалба направо пред Съда по правата на човека в Страсбург поради това, че липсата на публичност поставя под въпрос дали в пълнота е било гарантирано правото им на справедлив съдебен процес.

Снимка: Капитал

Целия материал с автор Мирела Веселинова четете в "Капитал"

©2022 Всички права запазени! Александър Кашъмов - официален сайт. Уеб агенция Кая Про ООД.
Материали от този сайт могат да бъдат публикувани в други медии само ако бъде цитиран източникът.

Search