Май 2019 г.
Видеоклип на „Възраждане“ за поредните избори: млад мъж с две автоматични оръжия открива безразборна стрелба в пълна с хора зала. 10-секундният масов разстрел е последван от надпис „Възраждане. Само ние можем“. Следват кадри с ръка, зареждаща автомат, посочен е и номерът на бюлетината на формацията.
9 септември 2020 г.
„Първото, което ще направим, когато започнем да управляваме, е създаването на Народен съд . Прошка за националните предатели и враговете на народа няма да има.“ Пост във Фейсбук на Костадин Костадинов, който по-късно сам изтрива.
17 юни 2022 г.
„Фашистка измет“ – думи на Костадин Костадинов от парламентарната трибуна за протестиращите в подкрепа на председателя на Народното събрание Никола Минчев
Август 2022 г.
6 месеца на сайта си “Възраждане” държа имената и ЕГН-тата на 800 представители на неправителствения сектор, обявени от него за “октоподоподобна структура”, заплашваща националната сигурност.
3 април 2023 г.
„Нахалница”, “нищожество”, “боклук мръсен”, “вън, боклук” “вън, мърша”, “Как не те е срам да си толкова нагла?”, “Махай се”, “Как се гледаш в огледалото бе, нищожество?” – думи към журналистката от БНТ Цвета Стратиева от Костадин Костадинов и част от симпатизантите, му, които я изгонват от публично събитие, където тя е по работа.
7 юни 2023 г.
Костадинов използва депутатите си като шпицкоманда в парламента, за да не позволява на определени депутати да говорят от трибуната.
24 юни 2023 г.
След София и Пловдив и Варна стана обект на агресия на демонстранти, свикани от “Възраждане”, за да нападнат, обиждат и замерват с предмети зрители на филм. И това пред погледа на полицаи, които не предприемат арести.
25 юни 2023 г.
„Дълг на всеки нормален гражданин е да направи всичко по силите си, за да може тази уродлива измет да бъде унищожена”, официална позиция на Костадинов по повод симпатизиращите на метежа в Русия.
– Изброените примери показват ескалация в поведението на „Възраждане“. Нарушена ли е конституцията?
– Чл. 44 ал. 2 гласи: „Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.“ Според Конституционния съд доказателствата за това се извличат от устава и писмените документи на дадена партия – в документите на „Възраждане“ не е посочено такова нещо. Но в последната част „да постигнат целите си чрез насилие“ вече не става дума за документи. Примерите, които сочите, показват стремеж на хората от тази партия чрез насилие да постигнат целите си.
– Защо прокуратурата не чува и вижда това, което всички виждаме и чуваме – недопустими и редовно приканващи към насилие изявления на една партия и лидера й?
– Санкционирането на една партия, лидера й и представителите й е сериозна стъпка. Това трябва внимателно да бъде разглеждано, защото се движим на ръба на демокрацията. Прекаленото активизиране на прокуратурата в тази посока може да доведе до проблеми с политическия плурализъм. Бяхме свидетели на злоупотреби на прокуратурата, която повдига често обвинения на странни основания на политици, неудобни за властта.
Общественият дебат е върху словото на омразата – чл. 162 от НК. Но защо прокуратурата не вижда и други текстове от НК като чл. 169 б – „който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права“? Това е раздел за политическите права на гражданите. Тук се наказва и този, който образува или ръководи група, поставила си за цел извършване на такива престъпления. Дали прокуратурата отказва да санкционира нечии деяния, или е недостатъчно компетентна да намери истинските основания, на които да се търси отговорност? И в двата случая това не е добре за страната.
– След години мълчание тези дни политици осъдиха поведението на „Възраждане“.
– Нашите политици малко са позакъснели, но това не прави реакцията им по-малко необходима. Често пъти нормалното цивилизовано същество не успява да реагира веднага. Така стават възможни режимът на нацизма и Втората световна война. Важното е в момента, в който се осъзнае какво се случва, да се реагира – политически, но и чрез правото и тази хватка да не се отслабва. Ако се започне реализиране върховенството на правото по отношение на тези дивашки и хулигански прояви в съвременната цивилизация, техните носители ще започнат да се представят за жертви. Важното е хватката да не отслабва, защото едно неприемливо за съвременната цивилизация поведение ще бъде всъщност утвърдено и допуснато. Институциите да вървят в една посока.
– Премиерът Денков осъди поведението на „Възраждане“, но МВР остава зрител на проявите на „Възраждане“.
– Полицията не само запазва мълчание, а поддържа постоянно бездействие по отношение на прояви, които дори не са разпознавани като партийни. Шепа разбойници от улицата се събират и твърдят, че в името на една партия отиват да нарушават правата на други хора. Тук полицията трябва да е на мястото си. Гражданите трябва да подават заявления за достъп до информацията до МВР и полицията и да разберем защо се позволява на улични шайки да се разхождат и да пречат на хора да гледат филм. Напомнят стари истории – в Древния Рим е имало отряди на Клодий, които ходели с тояги и тормозили обикновените хора, като са им налагали своите виждания за това какво да бъде поведението им. Това ли ще позволим? Ако полицията я няма, ако тя не отговаря защо не е предприела нищо, утре тези хора може да започнат да се въоръжават, да стават по-агресивни, да предявяват още по-големи претенции спрямо обикновените жители. Разбойничеството в една европейска държава през ХХI в. е недопустимо. Тъй като говорим за шайка разбойници.
– Има ли нещо общо между поведението на „Възраждане“ днес: ограничаване правото на изразяване на мнение и слово; накърняване правата и доброто име на други хора, призоваване към извършване на престъпления и насилие над личността, със случилото се в Германия през 1933 г.?
– Позициите на тази партия имат сходство както с режима на нацистка Германия, така и с тоталитарния комунизъм. Хората трябва да бъдат еднакви според тяхното виждане за нещата. Но това е по-малкият проблем. Такива партии в крайна сметка има навсякъде в демократичния свят – те може обаче кротко да си стоят в ъгъла и просто да вземат отношения по обществено значими въпроси. Съвсем друго нещо е да се мобилизират някакви шайки в градовете и да тормозят мирното население, по пътя на силата и принудата да ограничават пряко конституционните права на гражданите и да налагат своите виждания над останалите. Това вече е недопустимо. То може да прерасне в по-сериозен проблем, ако тази партия, тези възгледи и този начин на поведение се усилят в обществото. Част от дневния ред на държава, в която има върховенство на правото и защита на правата на човека, е да мобилизира всичките си усилия на институционално ниво. Не на политическо – защото в политиката винаги ще има обвинения, че се действа спрямо политически конкуренти. Институциите трябва да си дойдат на мястото. В противен случай сме заплашени да се разделим с ценности, извоювани в резултат на хилядолетно развитие на човечеството.
--
Александър Кашъмов (52) е юрист, изпълнителен директор на неправителствената организация Програма достъп до информация.Член на Софийска адвокатска колегия от 1999 г. Под негово ръководство ПДИ е подкрепила и водила над 500 дела по Закона за достъп до обществена информация, много от които е представлявал лично.
Цялото интервю на Ема Иванова с адв. Кашъмов четете във в."3-та възраст"