Интернет издания

Докладът на ЕК е справедлив, но действителността е по-сурова

Александър КашъмовНормалното демократично общество трябва да може само да анализира слабостите си, казва адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация"
Ден след силно критичния мониторингов доклад на Европейската комисия адвокат Александър Кашъмов коментира конкретни положения в него и реакцията на политиците. Фондация "Програма Достъп до информация" е една от десетината неправителствени организации, които от години следят отблизо процесите в съдебната власт и сектора за сигурност.


- Според доклада на Европейската комисия България има нулеви резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност. Казва се, че нито парламентът, нито правителството са направили стъпка в положителна посока. Залагате ли надежда на министрите на вътрешните работи и правосъдието, които вчера обявиха, че спешно ще пишат екшън планове, за да се промени това. Какъв трябва да е този екшън план?

- Вижте, с екшън планове не се прави нищо. Екшън планове и стратегии се правят без прекъсване през последните 10 години в българските институции. Още през 2008 г. колегите експерти от Западна Европа се отнасяха с насмешка към стотиците стратегии, които още тогава съществуваха в България. Сега сигурно са набъбнали още повече.

Истината е, че корупцията по високите етажи и организираната престъпност са наистина много трудни за борене в много държави по света. Единственият начин да се провежда ефективно тази борба е като лека-полека си сглобяваме една нормална система за превенция на корупцията. Става дума за малките неща - да бъдат решавани и отхвърляни постепенно проблемите в съдебната система и изпълнителната власт.

Сглобяването на една разумна и работеща система е единственото средство да се проведе истинска борба с корупцията и организираната престъпност. Когато не са сглобени ниските нива, няма как да се стигне до високите. Трябва да се върви напред, а не да има връщане назад, както се случва през последните месеци.

- Реакциите на политиците след доклада са: не сме виновни ние, а предишните, а на съдебната власт: не сме чак пък толкова зле.

- Докладът е справедлив, но смятам, че едно нормално демократично общество трябва само да може да анализира проблемите си. Тук обаче се държим като в детска градина. Понеже акцентът е върху съдебната власт, управляващите се правят, че не съществуват проблеми в изпълнителната, което изобщо не е така. Тя има вина и по отношение на съдебната власт. Министерството на правосъдието не изпълнява функцията си да е генератор на реформата. В доклада се отбелязват големите проблеми с конфликта на интереси. Ще добавя, че декларациите за конфликт на интереси на две трети от изпълнителната власт не се публикуват в интернет, което е нарушение на закона. Декларациите на магистратите се публикуват; след като беше водено дело миналата година от три неправителствени организации. Ако гледаме по-широко положението с управлението в страната, то е доста по-притеснително дори от констатациите в доклада на Брюксел.

- Това ли е най-острият доклад до момента?

- Не се сещам за доклад, който да не е бил остър по отношение на България. Този път има по-добро фокусиране на експертите от ЕК. Тъй като обикновено фокусът е върху репресивния апарат, а не върху превенцията, която всъщност е по-важната.

- В доклада са изброени всички скандали покрай непрозрачните номинации и избори в съдебната власт и Конституционния съд. Критиката е, че те са били непрозрачни и само формално публични. Изрично е подчертано, че изборът на главен съдебен инспектор ще бъде тест за прозрачност и почтеност, както и че не може да се прави състезание "с един кон". В резултат правната комисия на парламента одобри кандидатурата на единствената номинирана за длъжността. Сигнал за какво е това?

- Очевидно е за какво. През последната година не за първи път сме свидетели на подобно нещо. Не за първи път се надбягва "само един кон". Това е знак, че политизацията на съдебната власт не е прекратена, водят се битки за овладяване на ключови позиции. Това не води нито до промяна на системата, нито до промяна на манталитета.

Правилно комисията отбелязва, че има по-голяма прозрачност през последната година на номинациите и публичното обсъждане на кандидатурите за Висш съдебен съвет, главен прокурор, но, общо взето, в редица случаи това беше дори в режим на нарушаване на собствените правила или пък отново при крайно ограничено участие на неправителствения сектор, въпреки че е ясно, че оттам идват свежи идеи. В този сектор е Съюзът на съдиите, който в крайна сметка е институцията, която трябва да има инициативата, енергията и възможността да прави предложения и да отправя въпроси към кандидати. Демокрацията се характеризира с това, че решенията се взимат отдолу нагоре, а не отгоре надолу. Но при нас нещата остават в рамките на източния модел.

- Критиките на Брюксел изчерпват ли недостатъците в правосъдието и вътрешния ред?

- Смятам, че по отношение на някои въпроси докладът само маркира проблемите. Примерно неспособността, въпреки наличието на правила и някаква прозрачност, да назначиш на ключови позиции почтени професионалисти, особено случая с назначението на председател на ДАНС миналата година, който неслучайно е цитиран в доклада. Този случай сам по себе си показа толкова дълбоки проблеми в системата на държавно устройство, така че трудно може да се препоръча какво да се подобри тук.

Съдебната система е фина моторика, която трябва да се поправя от часовникар, а не от майстор, който подковава коне. Там трябва да се пипа внимателно и с дълбока мисъл и прецизност. Аз не виждам основните проблеми да са решени - претовареността, диспропорционалността, публикуването на съдебните решения, така че да бъде прогнозируема практиката, възможността да бъде отстранявана противоречива практика. Напротив, като адвокат съм свидетел на потресаващи случаи - например има решение на Върховния касационен съд (ВКС), обаче по-ниският съд излиза със съвсем друго решение, без да се съобразява с практиката. Става дума за казус, който не може да стигне до върховна инстанция. Така влиза в сила решението на окръжния съд, което противоречи на практиката на върховния. Има такива сериозни пробойни в системата, които пречат тя да бъде схващана като справедлива.

- Самите назначения в съдебната система изчистиха ли се от политическата си сянка?

- Тази година ще има два теста - единият е изборът на главен съдебен инспектор, който виждаме накъде отива. Вторият важен избор ще е на председател на ВКС. Като видим как завършат, ще можем да кажем има ли политическо влияние върху тях.

- Продължават да изскачат скандални разпоредби от проекта за нов Наказателен кодекс (НК). В доклада на Брюксел се настоява за широка обществена дискусия, която управляващите твърдят, че са провели. Вие като негов критик какво бихте казали?

- Констатацията в доклада, че проектът трябва да бъде подложен на широка обществена дискусия, е директен отговор на безобразието, че такава не беше направена. Това е директна критика на ЕК за липсата на обсъждане. Намирам за арогантност позицията, че вече е проведена дискусия. Миналата сряда се случи една от най-арогантните постъпки в история на последния четвърт век. Министърът на правосъдието, без да е приключил дори срокът на обществената дискусия, внесе в Министерския съвет проект, без да се съобрази със становищата на заинтересованите. Тази постъпка показва какво е уважението към обществото, към гражданите, към гласовете на тези, които дават независим поглед към съответния проект. Аз няма как да нарека другояче тези текстове, които успях да видя и анализирам, освен мракобесни, скандални, с които, вместо да се изпишат вежди, могат да се избодат очи.

Не сме видели редактиран вариант, нито министърът на правосъдието и неговият екип дадоха публичен отговор на редицата критики, които бяха отправени към отделни текстове в НК. В демокрацията е "а,б", когато има критики и предложенията, ангажираната институция публично да даде отговор, да каже какво приема от тези критики и да оповести финалната редакция. А бързането да се внесе текст само защото се очаква доклад на Европейската комисия говори за едно ниво, което не бих искал да коментирам.

Министрите са министри заради гражданите на държавата, а не заради това "учителката" - ЕК, каква оценка ще им пише. Това схващане на нещата показва тийнейджърски манталитет, а не качества на зрял човек, още по-малко на хора, които оглавяват институции.

 

©2017 Всички права запазени! Александър Кашъмов - официален сайт. Уеб агенция Кая Про ООД.
Материали от този сайт могат да бъдат публикувани в други медии, само ако бъде цитиран източникът.

Search