Интернет издания

АЕЦ "Белене": 12 години тайни, лъжи и нагло погазване на законите

822036-lОбществото трябва да узнае равносметката за начина, по който се движеше проектът след възобновяването му през април 2004 г.
Осъждането на България в началото на лятото на 2016 г. да плати на руската фирма "Атомстрой експорт" обезщетение на значителна стойност възобнови дискусиите около АЕЦ "Белене".

Има ли смисъл от проекта, да се продават ли реакторите, до какви рискове и загуби може да доведе евентуален опит за възобновяването му? Към отговор на тези въпроси е логично да се пристъпи едва след равносметка и припомняне на обстоятелствата, които съпътстваха движението на този проект през последните 12 години.

Според българското законодателство строеж на ядрена централа може да започне само след като преди това е прието решение от Министерския съвет. И наистина, проектът "Белене", прекратен през 1992 г., бе рестартиран с решение на кабинета "Сакскобургготски" от 29 април 2004 г. На заявление, подадено през май 2004 г. по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от НД "Екогласност", тогавашното Министерство на енергетиката и енергийните ресурси даде лъжлив отговор, че такова решение не е взето. Обществото научи какво се случва едва след като получи копие от взетото на 29 април решение на МС от правителствената информационна служба по друго заявление, подадено по реда на ЗДОИ.

Правителственото решение да се изгради ядрена централа подлежи на съдебен контрол. През 2004 г. решението на кабинета за рестарт на централата, основано едва на 40-50 страници документация, бе обжалвано от НД "Екогласност" пред Върховния административен съд (ВАС) с подкрепата на Програма Достъп до информация (ПДИ). През ноември 2004 г. състав на пето отделение на ВАС се раздели по въпроса дали да гледа делото по същество. През януари 2005 г. петчленен състав на ВАС окончателно реши, че правителственото решение подлежи на съдебен контрол, като отхвърли като неоснователна защитната теза на МС, че е издал "решение по принцип", което се различава от окончателното решение и не подлежи на обжалване.

Подготвяне на решение за изграждане на ядрена централа

Проект за такова решение може да внесе само министърът на енергетиката. То следва да е придружено от: 1. Оценка на ядрената безопасност и радиационната защита, въздействието върху околната среда и физическата защита; 2. Оценка на социално-икономическото значение на проекта; 3. Оценка на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават от дейността на ядрената централа, и тяхното управление. Според Закона за безопасното използване на ядрената енергия тези оценки задължително се подлагат на обществено обсъждане. При възможност от въздействие на централата върху населението и околната среда на територията на друга държава, министърът на външните работи й предоставя информацията и анализите, за да може тя да изрази становище.

През 2005 г., след като стана ясно, че съдебният контрол върху дейността на правителството в тази посока е неизбежен, то положи известни усилия в посока извършването на тези оценки. Още през есента на 2004 г. започна трескава подготовка да се извършат изискваните от Закона за безопасното използване на ядрена енергия анализи. Общественото обсъждане бе проведено на 7 януари 2005 г., като достъп до документацията бе осигурен в периода от Коледа 2004 г. до момента на обсъждането, в оскъдните на брой работни дни. За всеки случай, да не би някой да пожелае копия от документите, те бяха маркирани с гриф за сигурност "за служебно ползване". След като ПДИ повдигна публично въпроса за законосъобразността на този подход, бе разрешено копиране на документацията.

Министър Мирослав Севлиевски на 8 април 2005 г. внесе в МС предложение за ново решение за изграждане на АЕЦ "Белене". То притежаваше съществен недостатък - липсваше изискваната оценка на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво в резултат на дейността на централата и тяхното управление. Сред хилядите страници документи нямаше нито един, който дори да е озаглавен по този начин.

Оценка на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво

През 2004 г., когато бе прието решението да се строи АЕЦ "Белене" "по принцип", бе приета Стратегия за управление на отработено ядрено гориво и на радиоактивни отпадъци.

По необясними причини стратегията по никакъв начин не отразява плановете на тогавашното правителство да се изгради АЕЦ "Белене". Допълнителен въпрос възниква и от тогавашното очакване, че от 2009 г. ще заработи хранилище за дълговременно съхраняване на радиоактивни отпадъци.

Оценка на въздействието върху околната среда на такова или подобно хранилище (ОВОС) бе одобрена през 2011 г. от министъра на околната среда и водите. Актът за одобряване бе обявен за незаконосъобразен с решения на тричленен и петчленен състав на ВАС. В мотивите към съдебните решения са изброени многобройни закононарушения. За да се справи с тази неочаквана "спънка" от страна на независимата съдебна власт, през 2014 г. правителството прие изменение във важно приложение към Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 и наруши закона, като не публикува изменението и не го обсъди обществото. До днес обаче нов проект на такова хранилище, респ. извършен ОВОС на такова, не е известен.

Съдебни процедури

Вече беше посочен спорът във ВАС дали решението за изграждане на ядрена централа подлежи на съдебен контрол. Независимо от положителния отговор на този въпрос, в крайна сметка през 2006 г. Върховният административен съд окончателно отхвърли жалбите срещу решението. Прие, че жалбоподателят е трябвало да докаже отрицателния факт - че липсва такава оценка. Що се отнася до решението за избор на площадка, ВАС прие, че то не подлежи на съдебен контрол.

Свързани се явяват и делата по повод ОВОС на националното хранилище за радиоактивни отпадъци, посочени по-горе. С влязло в сила решение на ВАС актът на министъра на околната среда и водите за одобряване на ОВОС бе отменен като незаконосъобразен. Стъпката на правителството "Орешарски" да измени стратегията по начин, който да бламира изпълнението на съдебното решение, подкрепена от последвалото го правителство на Борисов (второ поред), макар и явно и безспорно незаконна, остана без съдебен надзор. Тричленен състав на ВАС отказа да разгледа делото с мотива, че макар да е задължително публикуването на проектодокумента и общественото му обсъждане, лишените от такова обсъждане нямат право и правен интерес да поставят въпроса в съда. Петчленният състав се раздели по този въпрос, но доминиращите трима съдии останаха на същото мнение.

Междувременно процесът по придвижването на проекта за ядрената централа бе плътно съпроводен с непрозрачност. Дела срещу откази да бъде предоставена информация за него бяха заведени от Ян Хаверкамп - за достъп до доклада по ОВОС, Петър Пенчев - за достъп до документи от МЕЕР, Институт за пазарна икономика - за достъп до информация относно инвестициите и разходите, очакваните цени на електроенергията от централата и др., Институт за зелена политика - за информация за проекта и избор на стратегически инвеститор на централата, както и за оценка на рентабилността на АЕЦ "Белене" и за информация, свързана с руско-българското сътрудничество по проекта "Белене" и др.

Информацията относно финансовите параметри, сделките и руското сътрудничество така и не бе предоставена.

Референдум за нова ядрена мощност

След решение на Народното събрание за замразяване на проекта "Белене", на 27 януари 2013 г. бе проведен първият национален референдум, който бе на тема "Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена централа". Както можеше да се очаква, той не събра особено голям брой гласували. В последвалия период 2013-2016 г. проектът бе прекратен, но опитите за реставрация продължаваха.

Любопитно е, че до момента не е станало ясно на гражданите кога точно са сключени договорките, които доведоха до големия дълг към руската фирма. Няма информация например дали са преди или след 23 ноември 2006, когато е приключило делото за законността на решението за изграждане на АЕЦ. Жалбата до съда е спряла изпълнението на това решение, поради което е било недопустимо от законова гледна точка да се продължават действията по строежа.

Не е известно в настоящия момент някой да се опитва да възлага нови оценки, свързани с ползата и дори за обективната възможност да се извършва такъв строеж. Не е известна оценката на опасностите от политическо влияние при едни или други разрешения на тези въпроси. Вместо това остава впечатлението, че управниците смятат сами и без излишна информация за обществото да се справят с проблема на основата на тайни съвети и пресмятания. В една страна, в която са прогласени върховенството на закона и правото на гражданите на достъп до информация, това не е допустимо.

©2017 Всички права запазени! Александър Кашъмов - официален сайт. Уеб агенция Кая Про ООД.
Материали от този сайт могат да бъдат публикувани в други медии, само ако бъде цитиран източникът.

Search