Интернет издания

АЕЦ "Белене" – тайни и съмнения

mediapool-2016Осъждането на България в началото на лятото на 2016 да плати на руската фирма "Атомстрой експрорт" обезщетение на значителна стойност възобнови дискусиите около АЕЦ "Белене". Има ли смисъл от проекта, да се продават ли реакторите, до какви рискове и загуби може да доведе евентуален опит за възобновяването му? Към отговор на тези въпроси е логично да се пристъпи едва след равносметка и припомняне на обстоятелствата, които съпътстваха движението на този проект през последните дванадесет години.

 

Решение за изграждане на ядрена централа

На първо място, според българското законодателство строеж на ядрена централа може да започне само след като преди това е прието решение от Министерския съвет (МС).

И наистина, проектът "Белене", прекратен през 1992 , бе рестартиран с решение на кабинета Сакскобурготски, взето на 29 април 2004. На заявление, подадено през май 2004 по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от НД "Екогласност", тогавашното Министерство на енергетиката и енергийните ресурси (МЕЕР) даде лъжлив отговор, че такова решение не е взето. Обществото научи какво се случва едва след като получи копие от взетото на 29 април решение на МС от правителствената информационна служба по друго заявление, подадено по реда на ЗДОИ.

Съдебен контрол върху решението за изграждане на ядрена централа

 

Правителственото решение да се изгради ядрена централа подлежи на съдебен контрол. През 2004 решението на кабинета за рестарт на централата, основано едва на 40-50 страници документация, бе обжалвано от НД "Екогласност" пред Върховния административен съд (ВАС) с подкрепата на Програма достъп до информация (ПДИ). През ноември 2004 състав на пето отделение на ВАС се раздели по въпроса дали да гледа делото по същество.През януари 2005 петчленен състав на ВАС окончателно реши, че правителственото решение подлежи на съдебен контрол, като отхвърли като неоснователна защитната теза на Министерски съвет (МС), че е издал "решение по принцип", което се различава от окончателното решение и не подлежи на обжалване.

Подготвяне на решение за изграждане на ядрена централа

Проект за такова решение може да внесе само министърът на енергетиката. То следва да е придружено от три анализа (оценки): 1. Оценка на ядрената безопасност и радиационната защита, въздействието върху околната среда и физическата защита; 2. Оценка на социално-икономическото значение на проекта; 3. Оценка на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават от дейността на ядрената централа, и тяхното управление. Според чл.45, ал.4 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) тези оценки задължително се подлагат на обществено обсъждане. При възможност от въздействие на централата върху населението и околната среда на територията на друга държава, министърът на външните работи й предоставя информацията и анализите, за да може тя да изрази становище.

През 2005, след като стана ясно, че съдебният контрол върху дейността на правителството в тази посока е неизбежен, то положи известни усилия в посока извършването на тези оценки. Още през есента на 2004 започна трескава подготовка да се извършат изискваните от Закона за безопасното използване на ядрена енергия анализи. Общественото обсъждане бе проведено на Ивановден 2005, като достъп до документацията бе осигурен в периода от Коледа 2004 до момента на обсъждането, в оскъдните на брой работни дни. За всеки случай, да не би някой да пожелае копия от документите, те бяха маркирани с гриф за сигурност "за служебно ползване". След като ПДИ повдигна публично въпроса за законосъобразността на този подход, бе разрешено копиране на документацията.

Междувременно заелият поста министър на МЕЕР Мирослав Севлиевски на 8 април 2005 внесе в МС предложение за ново решение за изграждане на АЕЦ "Белене". То притежаваше съществен недостатък – липсваше изискваната оценка на радиоактивните отпадъци (РАО) и отработеното ядрено гориво (ОЯГ), в резултат на дейността на централата, и тяхното управление. Сред хилядите страници документи нямаше нито един, който дори да е озаглавен по този начин.

Оценка на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво

През същата 2004, когато бе прието решението да се строи АЕЦ "Белене" "по принцип", бе приета Стратегия за управление на отработено ядрено гориво и на радиоактивни отпадъци. Документът отразява експертното гледище по въпроса. Като принцип в стратегията е отбелязано, че:

"България, като страна ратифицирала Единната конвенция за безопасно управление на отработеното ядрено гориво и за безопасно управление на радиоактивните отпадъци, е задължена да изпълнява принципите за недопускане на действия, които подлагат на обосновано предвидими последствия бъдещите поколения, по-големи от тези, допуснати за сегашното поколение, недопускане на налагането на непосилно бреме върху бъдещите поколения и прилагане на доказани технологии при управлението на ОЯГ ..."

Забележително е посочването в стратегията на "обстоятелства или причини, които могат да окажат влияние при управлението на ОЯГ", първото от които е:

- Обвързването на крайния етап на ядрено-горивния цикъл с други държави ни прави зависими от тяхната политика по отношение управлението на РАО и ОЯГ.

В стратегията са разгледани три варианта за управлението на ОЯГ и високоактивните отпадъци от преработката му. Два от тях – извозване на част от ОЯГ в Русия за технологично съхраняване и преработка до изграждане на хранилище и другият - извозване на част от ОЯГ (без да се уточнява къде) за технологично съхраняване и преработка до изграждане на хранилище са отхвърлени. Вметнато е, че "извозването за преработка на такива количества ОЯГ ще изисква наличието на значими финансови средства ...". В стратегията е застъпена тезата, че на този етап единствената реална алтернатива е останалият вариант (първи).

От изложеното се добива представа за значението на въпросите около ОЯГ и РАО, които обуславят всички други въпроси около изграждането на нова ядрена централа (включително относно финансови средства, възможност за политическа зависимост и др.). Следва да се отбележи, че по необясними причини стратегията от 2004 по никакъв начин не отразява плановете на тогавашното правителство да се изгради АЕЦ "Белене". Допълнителен въпрос възниква и от тогавашното очакване, че от 2009 ще заработи хранилище за дълговременно съхраняване на радиоактивни отпадъци.

Оценка на въздействието върху околната среда на такова или подобно хранилище (ОВОС) бе одобрена през 2011 от министъра на околната среда и водите. Актът за одобряване бе обявен за незаконосъобразен с решения на тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд. В мотивите към съдебните решения са изброени многобройни закононарушения. За да се справи с тази неочаквана "спънка” от страна на независимата съдебна власт, през 2014 правителството прие изменение във важно приложение към Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030, като наруши закона, непубликувайки изменението и необсъждайки го с обществото. До днес обаче нов проект на такова хранилище, респ. извършен ОВОС на такова, не е известен.

Други процедури

В Закона за безопасното използване на ядрената енергия са предвидени и последващи процедури, всяка със съответните изисквания към проекта, свързани с избор на площадка, проектиране на ядрено съоръжение, строителство на ядрено съоръжение, въвеждането му в експлоатация. Задължително е и извършването на ОВОС на проекта за нова централа. При всяка от тези стъпки подлежат на проверка и предходните стъпки, посочени по-горе. Така през 2006 Агенцията за ядрено регулиране констатира липсата на оценка на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво и върна преписката на инвеститора за доработване. Друг е въпросът, че решението за ядрена централа беше взето година и половина по-рано без такава оценка.

Съдебни процедури

Вече беше посочен спорът във ВАС дали решението за изграждане на ядрена централа подлежи на съдебен контрол. Независимо от положителния отговор на този въпрос, в крайна сметка през 2006 Върховният административен съд окончателно отхвърли жалбите срещу решението. Прие, че жалбоподателят е трябвало да докаже отрицателния факт – че липсва такава оценка. Що се отнася до решението за избор на площадка, ВАС прие, че то не подлежи на съдебен контрол.

Свързани се явяват и делата по повод ОВОС на националното хранилище за радиоактивни отпадъци, посочени по-горе. С влязло в сила решение на ВАС актът на министъра на околната среда и водите за одобряване на ОВОС бе отменен като незаконосъобразен. Стъпката на правителството Орешарски да измени стратегията по начин, който да бламира изпълнението на съдебното решение, подкрепена от последвалото го правителство на Борисов (второ поред), макар и явно и безспорно незаконна, остана без съдебен надзор. Тричленен състав на ВАС отказа да разгледа делото с мотива, че макар да е задължително публикуването на проектодокумента и общественото му обсъждане, лишените от такова обсъждане нямат право и правен интерес да поставят въпроса в съда. Петчленният състав се раздели по този въпрос, но доминиращите трима съдии останаха на същото мнение.

Липса на прозрачност на проекта АЕЦ "Белене"

Междувременно процесът по придвижването на проекта за ядрената централа бе плътно съпроводен с непрозрачност. Дела срещу откази да бъде предоставена информация за него бяха заведени от Ян Хаверкамп - за достъп до доклада по ОВОС (адм.дело № 5028/2005 на ВАС, V отд.), Петър Пенчев – за достъп до документи от МЕЕР (адм.дело № 7296/2005 на ВАС, V отд.), Институт за пазарна икономика – за достъп до информация относно инвестициите и разходите, очакваните цени на електроенергията от централата и др. (адм. дело № 7183/2011 на ВАС, V отд.), Институт за зелена политика – за информация за проекта и избор на стратегически инвеститор на централата (адм.дело № 1905/2011 на ВАС, V о.), както и за оценка на рентабилността на АЕЦ "Белене” (адм.дело № 1903/2011 на ВАС V отд.), и за информация, свързана с руско-българското сътрудничество по проекта "Белене” (адм.дело № 14480/2010 на ВАС, V отд.) и др. (напр. адм. дело № 4334/2010 на АССГ).

Информацията относно финансовите параметри, сделките и руското сътрудничество така и не бе предоставена.

Референдум за нова ядрена мощност

След решение на Народното събрание за замразяване на проекта "Белене”, на 27 януари 2013 бе проведен първият национален референдум, който бе именно на тема "Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена централа”. Доколкото референдумът като форма на пряка демокрация има смисъл само когато гражданите осъществяват информиран избор, а не са обект на политическа манипулация, ПДИ подаде заявления по реда на ЗДОИ до Народното събрание и министъра на енергетиката, икономиката и туризма (МИЕТ), като постави въпроса къде са публикувани посочените по-горе три оценки по чл.45, ал.2 от ЗБИЯЕ. Оказа се от постъпилите отговори от двете институции, че тази информация нито е публикувана в интернет, нито е оповестено място и време, в които гражданите да се запознаят с документацията. В отговора на МИЕТ се съдържаше препращане към интернет адреса, на който е достъпна Стратегията за управление на ОЯГ и РАО до 2030, без да се посочва да е публикувана някъде оценката на тези ОЯГ и РАО, които ще са резултат от дейността на новата ядрена централа, за чието изграждане или неизграждане хората са призовани да гласуват. Както можеше да се очаква, референдумът не събра особено голям процент гласували.

В последвалия период 2013 – 2016 проектът бе прекратен, но опитите за реставрация продължаваха.

Вместо заключение

Любопитно е, че до момента не е станало ясно на гражданите кога точно са сключени договорките, които доведоха до големия дълг към руската фирма. Няма информация например дали са преди или след 23 ноември 2006, когато е приключило делото за законността на решението за изграждане на АЕЦ. Жалбата до съда е спряла изпълнението на това решение, поради което е било недопустимо от законова гледна точка да се продължават действията по строежа.

Не е известно в настоящия момент някой да се опитва да възлага нови оценки на обстоятелствата по ЗБИЯЕ, свързани с оценката за ползата и дори за обективната възможност да се извършва такъв строеж. Не е оповестена информация за очакваните ОЯГ и РАО и управлението им, както и къде ще се извозват и колко ще струва всичко това. Не е известна оценката на опасностите от политическо влияние при едни или други разрешения на тези въпроси. Вместо това остава впечатлението, че управниците смятат сами и без излишна информация за обществото да се справят с проблема на основата на тайни съвети и пресмятания. В една страна, в която са прогласени върховенство на закона и правото на гражданите на достъп до информация, това не е допустимо. А и след дванадесетгодишна сага не е зле да се научат уроците и да се тръгне по пътя на законността и прозрачността.

Статията е публикувана на сайта на Продграма "Достъп до информация".

©2017 Всички права запазени! Александър Кашъмов - официален сайт. Уеб агенция Кая Про ООД.
Материали от този сайт могат да бъдат публикувани в други медии, само ако бъде цитиран източникът.

Search