Интернет издания

OFFNews осъди БНБ да каже заплатата на Искров

iskrovOFFNews осъди Българската народна банка да оповести заплатата на управителя, в чийто мандат беше затворена Корпоративна търговска банка - Иван Искров.

 Решението на Върховния административен съд по повод отказаната ни информация от БНБ е от 29 август 2016 г.

"То е прецедент, който отваря вратата пред обществото за по-широк достъп до обществена информация. Много е важно, защото специализираният Закон за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности не покрива заплатите им. Затова решението дава възможност за по-голям граждански контрол от страна на журналистите и на останалите граждани", каза адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма "Достъп до информация", който водеше делото от страна на журналиста от OFFNews.

Макар българското право да не е прецедентно, върховните съдебни практики предполагат спазване на принципа на предвидимост на съдебните решения, т.е. макар и да не са длъжни да се съобразят с решението, позоваването на него при подобни дела би дало определена тежест. Освен това администрациите проучват съдебните практики, което отново предполага по-лесното получаване на такава по Закона за достъп до обществена информация.

Делото

На 4 декември 2014 г. журналистката от OFFNews Александра Маркарян поиска информация за това как се формира възнаграждението на управителя на БНБ, какъв е делът на отделните му компоненти (към 01.12.2014 г.), какви са били годишният брутен и нетен размер на възнаграждението на Иван Искров за всяка календарна година, през която той е бил управител на Централната банка.

На 17 декември същата година се получи отказ от подуправител на БНБ, мотивиран с твърдението, че търсената информация няма обществен характер и съдържа лични данни, и редакцията го обжалва като незаконосъобразен. Аргументите ни бяха, че управителят и членовете на Управителния съвет на БНБ получават нормативно определени възнаграждения и че те се изплащат с публични средства, следователно обществото трябва да има достъп до информация за размерите им.

След оповестяване от БНБ на част от исканата от нас информация делото продължи само в частта с искането за съобщаване на годишния брутен и нетен размер на заплатата на Искров за всяка от календарните години, през които е бил управител.

По време на делото защитата на БНБ продължава да твърди, че информацията за заплатата на управителя на БНБ представлява лични данни и няма обществен характер. Освен това адвоката на БНБ се позовава и на факта, е по отношение на БНБ е установен специфичен ред, уреден в специален закон - Закон за БНБ. По този закон, твърдят от БНБ, се отчита, оповестява и разпространява обществена информация за дейността на банката и разходите й за издръжка на персонала. По тази причина, заявяват още те, Законът за достъп до обществена информация е неприложим.

Отказът е мотивиран и с факта, че Иван Искров не се е съгласил доходите му в периода октомври 2003 г. (началото на първия му мандат) - юли 2014 г. Предоставянето на тази информация щяло да доведе до разкриване на лични данни, според защитата на БНБ. 

Съдебният състав обаче е категоричен, че жалбата на журналистката е основателна. Ето какво се казва в мотивите на съда:

"Безспорен факт за страните е, че Управителят на [ЮЛ] е личност, изпълняваща публична, висша държавна длъжност.

Както неведнъж е приемал Върховния административен съд в актовете си - защитата на личните данни за тези личности, е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани. Пример за това е ежегодното оповестяване в специален регистър на данни за доходите, имуществото, влоговете и вземанията им или деклариране на други защитени данни с оглед установяване на конфликт на интереси. Сам по себе си фактът, че посочените лица са задължени да декларират посочените обстоятелства в публичен регистър сочи, че там изнесените данни не са защитени лични данни.

По посочените причини незаконосъобразен се явява изводът на [ЮЛ], че възнаграждението на Управителя на [ЮЛ] не е обществена, а такава касаеща икономическата му идентичност. Възнаграждение на лица, заемащи висши държавни длъжности не попада в категорията лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Съгласно тази норма, "лични данни" са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност.

С данните за полученото възнаграждение, което е обективно съществуващ факт, произтичащ от надлежно утвърдени правила и норми, не може да бъде идентифицирано дадено лице по смисъла на Закона за защита на личните данни
(ЗЗЛД).

В конкретния случай се касае за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно спазват ли се правилата за формиране възнаграждението на ръководните органи на [ЮЛ]. Следователно исканата информация е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на държавния орган във връзка
с изпълнение на собствените му решения.

По посочените съображения, като е приела, че исканата информация не е обществена, а включва лични данни на управителя,[ЮЛ] е постановила акта си в нарушение на материалния закон.

С оглед на изложеното, отказа се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган. На основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ същият следва да бъде задължен да предостави на заявителя достъп до исканата информация".

С тези мотиви съдът отменя отказа на БНБ за предоставяне на информация за възнаграждението на управителя на БНБ и задължава Банката да я предостави за искания период - октомври 2003 - юли 2014 г.

Решението е взето от състав на пето отделение на ВАС, негов председател е Диана Добрева, а членовете са Виолета Главинова и Еманоил Митев.

БНБ се отказва от правото си да обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вчера наследилият Искров на поста управител на БНБ Димитър Радев изпрати до редакцията на OFFNews отговорите на запитването ни, което е още от декември 2014 година.

Заплатата

Иван Искров е започнал управлението си като управител на БНБ през 2003 г. със средно месечно брутно възнаграждение от 7,855.30 лева, от които 855.67 лева са допълнителни възнаграждения, включително допълнително материално стимулиране (ДМС) и социални средства по чл. 292 от Кодекса на труда (бел. ред. той гласи: "Социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници").

В годината на банковата криза у нас (2014), когато КТБ и дъщерната й ТБ "Виктория" бяха поставени под специален надзор, а ръководството на Централната банка беше остро критикувано управителят Искров е получавал средно брутно месечно възнаграждение в размер на 19,070.83 лева.

През 2009 г. той е получавал средно месечно по 19 620 лева и причината е, че са му били изплатени невзети дни платен годишен отпуск, става ясно от справката.

Ето и пълната справка, предоставена от БНБ:

Банковата криза и реакцията на ръководството на БНБ беше съпътствана от многократни призиви Иван Искров да подаде оставка, включително от страна на управляващата партия ГЕРБ. Той се вслуша в тях около година по-късно. Подаде оставка през август 2015 г. и управлението на Централната банка бе поето от Димитър Радев.

©2017 Всички права запазени! Александър Кашъмов - официален сайт. Уеб агенция Кая Про ООД.
Материали от този сайт могат да бъдат публикувани в други медии, само ако бъде цитиран източникът.

Search