Интернет издания

Александър Кашъмов: Промените, които се готвят срещу АПК, са удар срещу гражданите и бизнеса

kashumov 2016Г-н Кашъмов, алармирахте за нещо особено тревожно – че се кроят промени в Административно-процесуалния кодекс (АПК), които ще върнат държавата в тоталитарното, авторитарното или олигархичното ѝ битие, в което гражданинът бива притискан и е никой и по закон. Какво се случва?

Така е, в парламента се готвят да посегнат на Административно процесуалния кодекс по драстичен начин. Промените (в обем от 97 страници ) вече са минали на първо четене в пленарно заседание, след като са минали през 5 комисии в НС. Изненадващо бързо, само 20-ина дни след внасянето на законопроекта, той е приет от Народното събрание, без да бъде обявено обществено обсъждане. Обръщам внимание : след измененията в Закона за нормативните актове от 2016 г. минималният срок за обществено обсъждане по законопроект е 30 дни.

АПК е от най-добрите закони, приемани през последните 25 години. С него в голяма степен бяха гарантирани правата и на гражданите , и на т.нар. юридически лица да оспорват решения или действия на администрацията. Това е законът, който осигурява действителна защита на гражданите срещу произвола на администрацията. Да, точно така е – това е закон срещу възможността държавата да се върне там, където беше – в тоталитарното, авторитарното или олигархичното ѝ битие, в което гражданинът бива притискан.

Как точно ще бъде извършено това чрез самия закон?

С промените достъпът до правосъдие на втора инстанция се затруднява изключително, чрез планираното рязко увеличаване на таксите за дела : например таксата, за да се отнесе един случай до Върховния административен съд, скача 18 пъти за обикновения гражданин, а за неправителствените организации – на практика, към 90 пъти.

В сферата, в която работи примерно моят екип – на програма „Достъп до информация“ – достъпът до обществена информация, въпросното поскъпване ще доведе най-вероятно до отказване на гражданите и на неправителствените организации от това да водят такива дела и да защитават правата ни.

Сега докладите на правителството за достъпа до обществена информация показват, че от порядъка на 70% от заведените дела се печелят от гражданите, което означава, че отказите на администрацията са незаконосъобразни.

В много от случаите те са незаконосъобразни, защото зад тях се крият някакви нередности, практики на непочтеност или на незаконност.

Достъпът до обществена информация е много силен инструмент за борба с корупцията. Голямото оскъпяване на таксите за обжалване прилича на опит да се счупи този инструмент. Странно, защото всички политически фракции в говоренето си са все големи борци срещу корупцията. Що за недомислие?

Резултатът от внасянето на законовите промени е удар срещу достъпа до правосъдие – както за неправителствени организации, така и за граждани, с промените ще се попречи на работещи средства, действия, граждански модели за противодействие срещу произвола на администрацията.

Нека дам и няколко актуални примера за ефекта от промените: спомнете си успешно водените дела срещу: наредбата, която даваше възможност на МВР е службите за пряк достъп без съдебно разрешение до данните за трафика на електронни съобщения на гражданите; тайното и политически пристрастно разпределение на около 300 млн. от правителството (Орешарски) за общините; екологичната оценка на проекта за хранилище за радиоактивни отпадъци; оценка на въздействието върху околната среда на малкия ядрен реактор на 7-ми километър в София, неизвършена екологична оценка на проекта в местността „Карадере“; системата за достъп с пръстови отпечатъци в системата на здравеопазването. Благодарение на тези и много други дела, заведени от работещи неправителствени организации, животът на хората през последните 20-тина години реално се подобри.

Можем да си представим, че тези дела повече няма да бъдат заведени при опит за реставрация на нарушаващите закона режими или на други инициативи за влошаване на ситуацията в нарушение на закона. Неправителствените организации (НПО) не само ще бъдат принуждавани да плащат такси от 450 лв., а гражданите – от 90 лв. за разглеждане на делото от Върховния административен съд, което в редица случаи няма да могат да си позволят, но в случаите на „определяем материален интерес” тези суми скачат до 3 400 лв. и дори 9 000 лв.

Несъмнена е опасността такава калкулация да възпрепятства достъпа до правосъдие, след като по заведеното от НПО дело срещу дързостта на министъра на околната среда и водите, позволил удължаването на експлоатационния срок на двата ядрени реактора на АЕЦ „Козлодуй“ без оценка на въздействието върху околната среда, те бяха осъдени да платят на държавното предприятие няколко десетки хиляди лева за адвокатски хонорари, изчислени на базата на цената на реакторите.

Това, образно казано, бетониране на възможностите за гражданска и бизнесзащита срещу произвола на чиновници, вкл.добре предплатени лобисти на държавна служба, има ли как бъде спряно?

Разбира се, първо предстои обсъждане на промените на второ четене, което ще наблюдаваме с повишено внимание.

Ако законодателите не се спрат навреме, остава президентът да наложи вето върху вече приетия закон. Освен това, проектът за изменение и допълнение в АПК още на този етап е съмнителен от Конституционна гледна точка законопроект, което означава път към Конституционния съд. Друга негова странност е, че самия кодекс вече ще бъдат записани конкретните размери на таксите за жалба, което е крайно нестандартен и безпрецедентен подход. Подозирам, че политиците се страхуват, че ако тези такси бъдат оставени, както досега – в подзаконов акт, стойностите ще могат да се обжалват във Върховния административен съд, където ще паднат, защото не са справедливи и не са съобразени с имуществото и доходите на хората.

Ясно е, тези изменения ще пречат на гражданите и бизнеса да търсят правата си в съда, обаче ще са от полза за прокарването на нарушаващи закона решения на властта .

публикувано в "Дебати"

©2017 Всички права запазени! Александър Кашъмов - официален сайт. Уеб агенция Кая Про ООД.
Материали от този сайт могат да бъдат публикувани в други медии, само ако бъде цитиран източникът.

Search