Интернет издания

Съдът в Страсбург направи на пух и прах законите за подслушване и следене у нас

Lex case ECtHRБългарските закони, които уреждат подслушването и следенето, не отговарят на изискванията за качество и не са годни да гарантират, че намесата в правото на личен живот на гражданите е само доколкото е необходима в едно демократично общество. Това констатира Европейският съд по правата на човека в разбиващо решение не само за законодателството у нас, но и за практиките за използване на специални разузнавателни средства (СРС).

То е от над 430 параграфа (пълния му текст виж тук) и изобилства от данни за скандали и злоупотреби със СРС от последните 10 години. А след като е направил преглед на Закона за СРС и на Закона за електронните съобщения (заради уредбата за съхранение и достъп до трафични данни) съдът в Страсбург стига до следната тежка констатация:

„Законите, уреждащи тайното наблюдение в България, прилагани на практика, все още не отговарят на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреба“.

Делото пред ЕСПЧ заведоха двама адвокати – Михаил Екимджиев (заедно с Асоциацията за европейска интеграция и права на човека) и Александър Кашъмов (и Програма достъп до информация). Това е вторият път, в който Екимджиев се обръща към съда в Страсбург заради злоупотребите с подслушването и следенето у нас. През 2007 г. по негова жалба ЕСПЧ констатира сериозни проблеми при съхранението на данните, събрани със СРС, както и липсата на механизъм човек да установи дали е бил незаконно подслушван или следен. Именно заради това първо решение след дълги перипетии беше създадено Бюрото за контрол на СРС.

На практика първото дело се фокусираше върху финала на процедурата по използване на СРС, а сега Екимджиев и Кашъмов поискаха от съда да направи своеобразен преглед на целия процес – от нормативната му уредба, през исканията за използване на СРС, разрешенията на съдилищата до проверката на Бюрото за контрол на СРС и възможността за търсене на обезщетение в случаите на незаконно подслушване.

Ето какво гласи днешният извод на съда в Страсбург: „Макар и значително подобрени, след като бяха разгледани от Съда по искане на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев, законите, уреждащи тайното наблюдение в България, прилагани на практика, все още не отговарят на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреба, изисквана съгласно чл. 8 от Конвенцията в следните отношения:

а) вътрешните правила, уреждащи съхранението и унищожаването на материали, получени чрез СРС, не са достъпни за обществеността;

б) терминът „обекти“ в чл. 12, ал. 1 от Закона за СРС не е дефиниран по начин, който гарантира, че не може да служи като основа за безразборно използване на СРС. (Тук съдът в Страсбург припомня случая с осъдената бивша председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, която разреши използване на СРС спрямо информационна система на МВР (самата тя съдържаща данни за много лица). Янева не беше осъдена заради това, а заради нахвърляща разрешената от закона продължителност на разрешенията за СРС. Според ЕСПЧ това е показателно за това, че българските съдилища тълкуват твърде широко понятието „обект на СРС“.)

в) прекомерната продължителност на първоначалното разрешение за наблюдение от съображения за защита на националната сигурност – две години, значително отслабва съдебния контрол, на който е подложено такова наблюдение (Съдът отхвърля аргумента на правителството, че проблем няма, тъй като съдилищата никога не издавали разрешения за СРС за повече от 6 месеца);

г) процедурата за даване на разрешение за използване на СРС, както действа на практика, не е в състояние да гарантира, че се прибягва до наблюдение само когато е „необходимо в едно демократично общество“;

д) съществуват редица пропуски в законовите разпоредби, уреждащи съхраняването, достъпа, проверката, използването, съобщаването и унищожаването на данни от СРС;

е) системата за надзор, както е организирана в момента, не отговаря на изискванията за достатъчна независимост, компетентност и правомощия;

ж) условията за уведомяване на гражданите, че спрямо тях са използвани СРС, са твърде тесни;

з) специалното средство за защита – искът по чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, на практика не може да се приложи във всички възможни сценарии, не гарантира проверка на обосновката на всеки случай на употреба на СРС (чрез позоваване на разумно подозрение и пропорционалност), не е отворен за юридически лица и е ограничен по отношение на обезвредата.

„Тези недостатъци в правния режим изглежда са оказали действително въздействие върху функционирането на системата за тайно наблюдение в България.

Повтарящите се скандали, свързани с тайното наблюдение предполагат съществуването на злоупотреби, които изглежда поне частично се дължат на неадекватните правни гаранции“

заявява ЕСПЧ в решението си.

„Това решение е изключително важно и навременно. Самият ЕСПЧ посочва, че то е от първа степен на важност, което означава, че са необходими дълбоки структурни и устойчиви промени в законодателството и в практиката, свързани с употребата на СРС, съхранението и унищожаването на събраната чрез тях информация, както и с достъпа до трафичните данни, съхранявани от доставчиците на комуникационни услуги. Само при добра воля от страна на властите може да бъде преодоляно констатираното от ЕСПЧ драматично влошаване на ситуацията, свързана със защитата на правото на личен живот и с неприкосновеността на кореспонденцията, заради която всяко физическо и юридическо лице под юрисдикцията на България може да бъде жертва на злоупотреби със СРС. Изключително навременни са и изводите, и критиката на ЕСПЧ към практиката на специализираните съдилища за безконтролно разрешаване на СРС, както и за заслугата на бившия главен прокурор Сотир Цацаров за обезличаването и лишаването от ефективност на Бюрото за контрол на СРС“, коментира решението адвокат Екимджиев.

Последните му думи, визират констатацията на съда в Страсбург, че след указания на Цацаров силно е ограничен достъпът на бюрото до данните в преписките на прокуратурата, за да може действително да преценява дали искането за използването на СРС е било единственият възможен начин за събиране на доказателства.

В решението си ЕСПЧ напомня, че сега под надзора на Комитета на министрите на Съвета на Европа България трябва да избере генералните мерки, които ще предприеме, за да бъде преустановено погазването на неприкосновеността на личния и живот и на кореспонденцията, които допускат законодателството и практиката у нас.

Снимка: Лекс

Цялата статия четете в Лекс

©2022 Всички права запазени! Александър Кашъмов - официален сайт. Уеб агенция Кая Про ООД.
Материали от този сайт могат да бъдат публикувани в други медии само ако бъде цитиран източникът.

Search