Антикорупционният фонд представи анализ на SLAPP делата срещу журналисти и граждански активисти, заведени през последните 23 години

Александър Кашъмов: Анализът на АКФ е една от трите добри новини по темата за тези година

Анализът на АКФ за SLAPP-делата е една от трите положителни новини по темата за тази година, заяви в изложението си адвокат Александър Кашъмов, който е защитник на журналисти и медии по повечето от обхванатите в обзора дела.

обхванатите в обзора дела. Другите две положителни новини в неговата класация са опитът на ВКС за първи път да публикува на сайта си Регистър на делата срещу журналисти и медии, както и работата на Съвета за върховенство на правото към Министерството на правосъдието по изготвяне на Концепция за анти-SLAPP изменения в законодателството.

--

България трябва да се прави активен мониторинг на т.нар. дела-шамари (SLAPP дела) срещу гражданското участие, които се водят най-често срещу журналисти и активисти. Максималната публичност на тези дела е един от начините за противодействие на това явление. Друга мярка, която е лесно постижима при наличието на политическа воля, е да бъдат декриминализирани обидата и клеветата, за да не може Наказателният кодекс да бъде използван като инструмент за допълнителен натиск над журналисти и граждански активисти по SLAPP делата.

Това са част от констатациите в анализа на Антикорупционния фонд(АКФ) на SLAPP делата в България, озаглавен "Цената на свободното слово", който бе представен публично във вторник. Докладът е първи опит за систематичен обзор и анализ на правната практика по тези дела у нас за периода 2000 г. - март 2023 г. Подобен обзор не е правен досега, а това е една от мерките за противодействие на това опасно явление, разпространено в световен мащаб, което има своите български специфики, казват авторите на доклада. Даването на максимална публичност на тези дела от страна на жертвите на SLAPP, повишаване на осведомеността на гражданския сектор, дигитализиране на съдебните архиви и осигуряване на улеснен достъп до тях за изследователски цели, обучения на юристи, журналисти и граждански активисти, систематично, текущо наблюдение и анализ на делата, както от независими журналистически и други неправителствени организации, така и от страна на държавата, са част от мерките за противодействие, се казва в анализа (препоръките вижте в карето най-долу). Иначе до момента има само две издадени книги, с много задълбочени анализи на конкретни знакови дела срещу журналисти от началото на прехода - "Журналисти на прицел" (изд. 2000 г.) от Таня Харизанова и Васил Василев и "Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България" (2022г.) от доц. д-р Жана Попова и проф. д.н. Снежана Попова.

Анализът на АКФ обхваща общо шейсет и четири граждански, наказателни, административнонаказателни и дисциплинарни съдебни производства, както и три решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), образувани в периода от януари 2000 г. до март 2023 г. Всички те са представени с фактологията по казуса и коментар за правните му характеристики. Същевременно авторите правят уговорката, че анализът няма как да претендира за пълна изчерпателност на всички случаи, заведени през изследвания период от над 23 години, по няколко причини и най-вече защото върху тези дела няма мониторинг, никой не ги следи системно като явление, а част от тях са се случили назад във времето и не им е била дадена достатъчна публичност, включително и засегнатите не пазят документите, която по административни пречки често е недостъпна.
Реклама

"Създаването на напълно изчерпателна база данни на всички дела-шамари в български контекст е бъдеща задача, за която трябва да обединят усилия изследователи и организации, които работят по темата", се казва там.

Снимка: АЕЖ

Цялата статия с автор Мирела Веселинова четете в Капитал