През януари 2008 г. министърът на вътрешните работи Румен Петков и председателят на Държавната агенция за информационни технологии съобщения (ДАИТС) Пламен Вачков приемат съвместно Наредба № 40 за съхраняването и предоставянето на данни от мобилните и интернет операторите. С наредбата се въвежда в българското законодателство Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Европейския
парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО.
Наредбата създава опасения сред обществото и блогърите, като особено проблемна за правата и свободите на гражданите е нормата на чл. 5 от наредбата. Тя предвижда улеснен достъп, без съдебно разрешение, на полицията, прокуратурата и службите за сигурност до запазените от доставчиците на електронни услуги данни за трафика на електронни съобщения – кой с кого, от какво устройство, кота и откъде е разговарял или си е писал с СМС или по мединджър или социална мрежа. Най- опасен е предвиденият в същата разпоредба пряк достъп в реално време до ввсички комуникации на хората от страна на дирекцията „Оперативно- техническа операция“ при МВР, предшественик на Държавната агенция за технически операции (ДАТО).
През 2008 г. фондация Програма достъп до информация (ПДИ) атакува във Върховния административен съд (ВАС) разпоредбата на чл. 5 като постановена в противоречие с чл. 32 и чл. 34 от Конституцията и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Основен адвокат по делото е Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ по това време. Първоначално тричленен състав на ВАС отхвърля жалбата, но Кашъмов обжалва от името на ПДИ.
Със свое решение от 11.12.2008 г. петчленен състав на ВАС отмени решението на тричленен състав от 17.07.2008 г., с което бе отхвърлена жалбата на ПДИ срещу незаконосъобразността на приетата през януари Наредба № 40. Петчленният състав отменя чл. 5 от атакуваната наредба.
В решението петчленният състав на ВАС приема, че нормата на чл. 5 не поставя никакви ограничения по отношение данните, до които се разрешава достъпът чрез компютърен терминал, а изразът „за нуждите на оперативно-издирвателната дейност” е много общ и не дава гаранции за спазване на чл. 32, ал. 1 от Конституцията, че личният живот на гражданите е неприкосновен. Съдът е категоричен, че националните закони следва да съблюдават принципа, въведен с чл.. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, според която всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция, а намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима. Националните правни норми трябва да въвеждат разбираеми и ясно формулирани основания, както за достъпа до данни от личния живот на гражданите, така и за процедурата за тяхното получаване. В чл. 5 от наредбата липсва яснота по отношение гарантиране правото на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния живот на гражданите, което обуславя противоречието на нормата с чл. 8 от ЕКПЧ, с текстове от Директива 2006/24/ЕО, с чл. 32 и чл. 34 от Конституцията.
През следващите 2009 г. бурните дебати по темата продължават в парламента. ПДИ организира кампания под надслов „Не на директния достъп на МВР до трафични данни!", която включва пресконференция и подписка. Дебатите в парламента и промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) продължават през следващите години.
След решението на ВАС Конституционният съд на Румъния обявява през 2009 г. румънския закон за въвеждане на Директива 2006/24/ЕО за противоконституционен. През 2012 г. Федералният Конституционен съд на Германия обявява за противоконституционен германския закон, въвеждащ директивата. През 2014 г. Съдът на Европейския съюз обявява за невалидна директивата с решение по делото Digital Ireland.
През 2015 г. Конституционният съд обявява разпоредбите от ЗЕС, въвеждащи директивата, за противоконституционни по искане на омбудсмана Константин Пенчев. По делото е представено и изготвено от адв. Кашъмов становище на ПДИ. След това ЗЕС е отново изменен с цел съобразяване с решението на Конституционния съд. Тези нови редакции на разпоредбите на ЗЕС заедно с начина на приложението им са приети за противоречащи на Европейската конвенция по правата на човека по делото Екимджиев и други срещу България, в което адв. Кашъмов е жалбоподател и адвокат, а Александър Кашъмов – сшн е адвокат.
Указанията на Съда в Страсбург за спазване на Конвенцията остават неизпълнени от институциите в България до ден днешен.
Наредба № 40/2008 г. е отменена през август 2024 г. изрично с наредба, обнародвана в Държавен вестник, брой 69/2024 г. Мотивите за отмяната могат да бъдат прочетени в сайта на Министерския съвет за обществени консултации.
Делото на ПДИ за отмяна на чл. 5 от наредбата е широко отразено. Включено е в анализ на авторитетната организация Statewatch, съобщение на EDRI , в книгата European Constitutional Courts towards Data Retention Laws (pp.75-83), Data Retention in Bulgaria и др. Публикации има в Дневник,
Снимка: Красимир Юскеселиев, Дневник, Капитал, Медияпул, Нюз бг и др.