Интернет издания

Реформи на дневен ред: "тайната" в досъдебното производство, "делата шамари" по ГПК

Дневник РеформиОбзорът на адв. Александър Кашъмов е препубликуван от страницата на фондация "Програма Достъп до информация". Заглавието е на "Дневник".

Изминалата година бе относително динамична по отношение на регламентирането на правото на достъп до обществена информация и неговите ограничения, както и по отношение на свободата на словото.

Изменения в Закона за достъп до обществена информация

След около две години неуспешни опити поради политическите кризи, изготвените в началото на 2021 г. в рамките на Министерския съвет изменения в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) бяха внесени в Народното събрание. Основна цел на промените бе транспонирането на директивата за отворените данни, като замисълът бе да се повиши откритостта на публичните институции и да бъде лесно осигуряван достъп до съхраняваната в техните регистри информация.
Процесът бе обещаващ, докато неочаквано група народни представители от партия ГЕРБ не внесоха, без предварително обсъждане и оценка на въздействието, предложения за промени, противоречащи на основните стандарти в областта на достъпа до информация.

Едно от предложенията бе да бъде въведена преценка от задължената институция на правния интерес на търсещия информация, който следваше да притежава "членство в местната общност". Друго задължаваше заявителите да посочват своя единен граждански номер, а трето изключваше първичните счетоводни документи от обхвата на понятието "обществена информация".

Становища и инициативи по измененията в ЗДОИ на ПДИ и партньорски организации

Според ПДИ приемането на тези изменения би имало фатален ефект върху правото на гражданите, прозрачността и отчетността на институциите, превенцията на корупцията и нивото на демокрацията като цяло. През цялата 2023 г. ПДИ внесе и оповести четири становища по Закона за изменение и допълнение на ЗДОИ, като представените в Народното събрание през юни и юли подлагаха на
анализ и остра критика внесените без обществено обсъждане негативни промени.

Особено широка известност придоби становището от 3 юли 2023 г., подкрепено от общо 192 неправителствени организации, бизнес и експерти. Някои от тях изразиха и самостоятелна позиция, цитирайки становището на ПДИ, като например авторитетната международна организация "Репортери без граници".

Юристите на ПДИ участваха активно в дебатите във водещата Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество и създадената по повод измененията в ЗДОИ работна група през юни и юли 2023 г.

Силният обществен отзвук от публичната дискусия, както и волята на мнозинството от народните представители да отделят достатъчно време и внимание на излаганите аргументи, доведоха до положителен резултат. В рамките на конкретното обсъждане от работната група на текстове от закона, ПДИ предложи нова редакция на чл. 40 от ЗДОИ, с която да се ограничи възможността чрез претендирането на адвокатско възнаграждение по дела да бъдат ощетявани малки организации, каквито случаи през годините е имало. По този начин се постигна и необходимият баланс между правото на търсещите информация и защитата на публичните средства от прекомерна санкция чрез възстановяване на разноски по делата.

Измененията в ЗДОИ бяха окончателно приети и влязоха в сила през септември 2023 г.

Изменения в Наказателно-процесуалния кодекс

Депутатите от 49-тото Народно събрание започнаха работа след конституирането му с голяма енергия и воля. Централен въпрос през годината бе осъществяването на съдебната реформа, като едно от първите изменения и допълнения в тази посока бе на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Сред другите текстове бе предложено и подобрение в правния режим на т.нар. следствена тайна.
В продължение на години прокуратурата поддържаше двоен стандарт по отношение на предоставянето на информация за важни разследвания, като в едни случаи разгласяваше дори лични данни или информация,

която не може еднозначно да бъде определена като заслужаваща обществен интерес, а в други сходни случаи стриктно се позоваваше на разпоредбата на чл. 198 от НПК. Впечатлението за субективизъм при тази преценка се засилваше от странни практики като изчезването от портала с прокурорските преписки на данните за движението по някои знакови случаи, като например "Осемте джуджета", "Барселонагейт" и други. Опитът на ПДИ във воденето на съдебни дела показа трайна тенденция към подобно поведение на прокуратурата.

По тези причини ПДИ приветства идеята за подобряване на уредбата на чл. 198 от НПК чрез въвеждане на обективни критерии за ограничаване на достъпа до информация, при спазването на принципите на законодателството относно достъпа до обществена информация. В свое становище до Народното събрание подкрепихме предложенията и препоръчахме да бъде конкретно предвидено препращане към ЗДОИ. За съжаление, мнозинството не прие тази част от промените в НПК, поради което
продължава да е на дневен ред реформирането на "тайната" в досъдебното производство, която в някои случаи служи, за да прикрие бездействието на институциите, а не да защити обществения интерес.

Подобряване на гаранциите за свободата на словото чрез промяна в Наказателния кодекс

През годината бяха приети изменения и допълнения в Наказателния кодекс (НК), някои от които се бяха забавили в продължение на години. Постановените решения на Европейския съд по правата на човека срещу България в продължение на повече от десетилетие обосновават необходимост
престъпленията клевета и обида да бъдат наказвани по-леко, а не по-тежко, в случаите на критика спрямо публични фигури.

Такива промени в НК бяха изготвени в рамките на Министерството на правосъдието в работни групи още преди пет години, като ПДИ бе активен участник. Най-после текстовете бяха внесени в Народното събрание и частично приети.

Макар да се подобрява правната уредба, законодателното действие може да се определи като половичнато и недовършено. Действително се облекчи режимът на критика спрямо публични фигури чрез медиите, но пък излезе, че другите случаи на такава критика остават тежко наказуеми, при висок праг на наказанието глоба за обида и клевета. ПДИ критикува недовършената реформа и ще продължава да се застъпва за по-добра уредба.

Правото на гражданите на информация недопустимо се ограничава
Правото на гражданите на информация недопустимо се ограничава

Инициативи в рамките на Съвета за върховенство на правото

Като член на Съвета по върховенство на правото през 2022-2023 г. и работните групи към него ПДИ се включи активно в предприемането на стъпки за реформа в областта на свободата на словото и достъпа до информация. Съветът представлява национален координационен механизъм за върховенство на правото и има мандат в областта на изпълнение на препоръките на Европейската комисия по докладите за върховенство на правото. Той се съпредседателства от министъра на правосъдието и представляващия Висшия съдебен съвет, а заседанията се провеждат в Министерството на правосъдието, в някои случаи с дистанционното участие на представители на Европейската комисия.

През 2023 г. с участието на ПДИ бе изготвена и впоследствие приета от съвета концептуална бележка, озаглавена "Политика за гарантиране свободата на медиите, плурализма и защитата от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността". В него се поставя
фокус върху решаването на проблемите, свързани с т.нар. SLAPP дела, придобили известност като "дела шамари" - стратегически дела срещу общественото участие.

Тези дела, най-често за обида и клевета, имат за основна цел не да се получи удовлетворение поради действителна засегнатост от злонамерени статии, а да бъдат обезкуражени медии, журналисти, неправителствени организации и общественици да подлагат на критика политици, държавни служители, влиятелен бизнес и други.

В последните години особено използван способ за водене на такива дела се оказаха исковете за вреди, предявявани по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) за непозволено увреждане от публикации.

Като ясни проблеми, идентифицирани в практиката, се очертават непремерените обезпечения на такива искове чрез запори на банкови сметки, големите размери на исковете, дългото развитие на подобни дела в триинстанционния процес. В рамките на Министерството на правосъдието през годината се вижда воля да бъдат предприети промени в ГПК и/или, ако е необходимо - в други закони, така че възможностите за подобна злоупотреба с права от страна на ищци срещу критични публикации да се ограничат. ПДИ неизменно е представена във форматите, които работят по инициативата, като допринася чрез натрупания опит от правни консултации и дела.

Концепция за регулиране на лобизма

В рамките на Министерството на правосъдието бе изработена и подложена на обществено обсъждане концепция за законодателство относно лобистките дейности. В общо становище с неправителствените организации Център за изследване на демокрацията и Български институт за правни инициативи ПДИ изложи критични бележки по концепцията.

Отчитайки важното значение на поддържането на прозрачност и почтеност на институциите във взаимоотношението им с бизнеса и частни лица, следва да се държи сметка и за необходимостта да се осуетят евентуални опити за дистанциране на институциите от гражданите и техните обединения, и за обезкуражаване на общественото участие в процесите на вземане на решения.

Дискусия за адекватна система за електронно гласуване на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС)

На 23 ноември 2023 г. Пленумът на ВСС взе решение да проведе обсъждане на подобрена система за електронно гласуване, а на 30 ноември 2023 г. тази тема бе дискутирана по същество. Един от поводите за повдигане на въпроса бе изпратен през февруари 2023 г. наш сигнал за сериозни недостатъци в системата за електронно гласуване за членове на ВСС от съдебната квота. Към сигнала бе приложено заключението на три вещи лица, обследвали системата по дело № 20/2022 г. по описа на Петчленен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд, заведено от четирима съдии, оспорили изборите през 2022 г.

Получена през годината по реда на ЗДОИ информация от съдии, членове на Съюза на съдиите в България (ССБ), допълнително потвърди наличието на данни за нередности при изборите. С помощта на ПДИ продължава едно от делата по ЗДОИ, в което се оспорва отказ да бъде предоставена относима към случая информация. В заседанието на Пленума на ВСС по темата за електронната система за гласуване на 20 ноември присъстващите в сградата представители на ПДИ и ССБ не бяха поканени за изслушване, след дебат по въпроса и гласуване.

Въпреки очевидното раздразнение на прокурорите и някои други представители в Пленума на ВСС от изобличението на нарушенията при проведения през 2022 г. избор, заслужава положителна оценка проявената воля да бъде съществено реформирана системата за електронно гласуване. Предстои да се изясни дали ще бъде взето категорично решение в тази посока.

Някои изводи

От краткия преглед на становищата и участията на екипа на ПДИ в законодателните инициативи и обществените дебати следва извод, че 2023 г. бе напрегната и колеблива между положителни стъпки и риск от сериозни отстъпления. Не може да се отрече обаче, че за разлика от предходните години се вижда както политическа воля за стъпки в положителна посока, така и реална възможност да бъде проявена воля и енергия да бъдат извървени докрай.

Относителната пасивност и инертност да бъде подобрявана уредбата относно правото на достъп до информация, прозрачността на управлението и свободата на словото като че ли отстъпват на ново лидерство, което предстои да видим докъде ще успее да напредва. Важно е политическите напрежения сред европоцентристките партии да бъдат уталожени до необходимата степен, така че да може да се градят и развиват политики, които да са прозрачни и широко обсъдени от заинтересованите, при отчетно и отговорно пред гражданите управление.

Снимка: Велко Ангелов

Целия текст четете в Рубриката “Анализи” на “Дневник”

 

Search