"Посоченото основание е текст от закона за архивите, но въобще не е изяснено кой, как и защо е направил преценката да унищожи чували с документи", коментира пред "Дневник" адвокат Александър Кашъмов от програма "Достъп до обществена информация", с помощта на която е подадено заявлението до прокуратурата.

Виновните за насилствената смяна на имената на мюсюлманите в България - събития, останали в историята с използвания от комунистическия режим израз Възродителен процес, никога няма да бъдат наказани.

Причината - след като през май 2022 г. почина и последният обвиняем по разследването - бившият министър-председател Георги Атанасов, сега се оказва, че прокуратурата е унищожила всички документи, свързани с продължилото повече от три десетилетия дело. Така жертвите на травматичните и драматични събития от края на миналия век и техните близки няма да могат да получат справедливост в страната, а изглежда малко вероятно това да стане и извън нея.

Т.нар. възродителен процес е смятан за едно от големите престъпления на тоталитарния режим в България. През 80-те години на 20 в. ръководството на БКП опитва да асимилира мюсюлманите в страната като насилствено променя с български имената на близо 850 хил. души, дори на покойниците. Мнозина от оказалите съпротива са изпратени в затвора. Ползването на майчин език на обществени места е забранено, както и публичното честване на традиционните празници и обичаи.

Над 30-годишно разследване

Разследването започва през 1991 г., като още в началото за обвиняеми са посочени най-високопоставените дейци на държавата от края на 80-те години, които са в групата, координирала "възродителния процес": Тодор Живков (като председател на Държавния съвет), Димитър Стоянов (вътрешен министър), Пенчо Кубадински (член на Държавния съвет) и Георги Атанасов (министър-председател). Обвиненията срещу тях са за подбуждане на етническа дискриминация и омраза.

След това обвиненията са променени - за военни длъжностни престъпления, и обвиняеми остават Живков, Стоянов и Атанасов. След смъртта на Живков и Стоянов обвиняем по делото остава единствено бившият премиер Георги Атанасов.

Прокуратурата внася два пъти обвинителен акт - през 1994 и 1998 г., но и двата пъти делото е връщано от съда за доразследване. Делото се проточи и заради указания на върховния съд към държавното обвинение да се издирят и разпитат всички жертви на "възродителния процес", които са били въдворени в "Белене" и други затвори, за да се конституират като частни обвинители и граждански ищци. При второто внасяне на делото в съда то е било върнато отново за неизпълнени предишни указания.

От май 1998 г. делото попада във Военноокръжната прокуратура в София, която до 2003 г. успява да издири имената и адресите на 446 пострадали българи от турски произход или техни наследници, както и да разпита 312 от тях. Останалите 134 пострадали обаче, повечето от които са в Турция, така и не са открити въпреки изпратените съдебни поръчки.

В писмо до съда от 2003 г. тогавашният зам. главен прокурор Христо Манчев посочва, че разследването фактически е завършено, но неизпълнимите съдебни указания за разпит на всички пострадали са пречка за внасяне на обвинителен акт. През септември 2018 г. Софийският градски съд задължи прокуратурата в едномесечен срок да реши съдбата на разследването. В резултат на това делото беше спряно. А след смъртта и на последния обвиняем през май 2022 г. и прекратено.
"Още в началото прокуратурата обяви намерение да се разпитат всички пострадали. Това е нереалистично, понеже голяма част от жертвите и техните близки се изнесоха в Турция. Беше ясно, че нещата се протакат и няма да стигне доникъде. Нищо повече оттук няма какво да се направи", коментира пред "Дневник" бившият председател на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев.

Безплодните обжалвания

Постановлението за прекратяване е обжалвано от Гражданската организация за справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите, която обединява бившите лагеристи от лагера "Белене" по време на "възродителния процес" и техните близки. През декември 2022 г. тричленен състав на Софийския апелативен съд го отменя.

Според съдиите Камен Иванов, Владимир Астарджиев (докладчик) и Виолета Магдалинчева долната инстанция не е изпълнила задължението си да изясни дали всички пострадали, които имат право на жалба, са уведомени за прекратеното от прокуратурата дело.

"Смъртта на обвиняемия (Георги Атанасов - бел.ред.) позволява наказателното производство да бъде прекратено спрямо починалото лице, но не дава възможност за прекратяване на цялото наказателно производство, без прокурорът да се е произнесъл по това дали има извършено престъпление, какво е това престъпление и има ли други лица, които биха могли да носят отговорност за престъплението, ако такова има", пише в съдебното определение, цитирано от вестник "Сега".

Разследването продължава да е във Военно-окръжна прокуратура в София, откъдето не отговориха на въпросите на "Дневник" какви действия са предприели след връщането на казуса от Софийския апелативен съд.

Унищожените "неценни документи"

От Гражданска организация за справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите искат от прокуратурата по Закона за достъп до информация данните, отнасящи се до водените от държавното обвинение след 1989 г. дела за престъпления, извършени по време на насилствената асимилация.

Получаването им обаче се оказва невъзможно. През февруари 2024 г., в отговор, подписан от изпълняващия функцията главен прокурор Борислав Сарафов, е посочено че "поисканата [...] преписка с рег. №2903/2003 г. по описа на прокуратурата на Република България е унищожена с акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на от 7 февруари 2023 г.". Поради тази причина като неналичен документ прокуратурата не може да приложи Закона за достъп до обществена информация.

"Посоченото основание е текст от закона за архивите, но въобще не е изяснено кой, как и защо е направил преценката да унищожи чували с документи", коментира пред "Дневник" адвокат Александър Кашъмов от програма "Достъп до обществена информация", с помощта на която е подадено заявлението до прокуратурата. И допълва:

Това повдига въпроса какво става с данните от целия преход? И как така някаква комисия ще реши да унищожи архивни документи?

"За съжаление, хората не получиха и друг вид справедливост - тази, която трябваше да дойде от обществото. Документи може да са унищожени от прокуратурата, но има и такива, които не са изчезнали. Такива, които съдържат достатъчно ясни доказателства за това какво е правено от комунистическата власт", каза пред "Дневник" доц. Михаил Иванов, експерт по въпросите на малцинствата, правозащитник, университетски преподавател, изследовател и активист против "възродителния процес".

За жертвите и близките остава надеждата, да се опитат да се обърнат към Европейския съд за правата на човека в Страсбург с искане делото да се възобнови, но според юристи шансът за това е малък. Междувременно текат дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, по част от които прокуратурата е осъдена да плати заради бавното и безплодно разследване.

 Снимка: Цветелина Белутова, Капитал

Цялата статия с автор Лора Филева четете в "Дневник"