Експерти от различни области разясняват специално за "Преса" как да излезем от кризата.

Събитията около Народното събрание в нощта на 23 срещу 24 юли изостриха допълнително страстите и рискуват да втвърдят лагерите на власт и опозиция. Вече 42 дни не стихват и протестите. Хората от митингите обаче нямат свое политическо представителство, диалогът между овластените и площадите изглежда невъзможен.

Колко дълго може да работи кабинетът под всекидневна обсада? Какъв е изходът от задълбочаващата се политическа криза? Какви стъпки са нужни, за да избегнем лоши икономически сценарии? С тези въпроси в. „Преса“ се обърна за коментар към юристи, икономисти, политици.

1.Оставка през март
Пътна карта ще свали напрежението
Димитър ДИМИТРОВ, член на Изборния борд:

Изходът минава през публична заявка на министър-председателя, че ще подаде оставка. Оттеглянето може да бъде през март, което ще позволи след двумесечно управление на служебен кабинет в края на май да гласуваме „две в едно“ - за народни представители и за евродепутати. Може и „три в едно“ или „четири в едно“, ако се реши да се проведе и национален референдум по някакъв въпрос. Междувременно трябва да има сериозна нагласа за реконструиране на изборните правила, за да са адекватни на съвременните реалности. Трябва да има регистър на избирателите, гласуване по интернет за отделни групи и др.

Така правата на всички ще бъдат не само номинално равни, но ще бъдат наистина реализирани. Поправките изискват между три и шест месеца работа. Срокът ще съвпадне с графика, който подредих. Това няма да срещне разбирането на част от протестиращите, но част от желанията ни за почтеност може да бъдат изпълнени чрез изборните правила. Отнякъде трябва да се започне.

Друга част от протестиращите ще приеме тази пътна карта. Постоянното настояване за крайни решения и от двете страни не прави нищо друго, освен да поддържа напрежението и в отделни моменти да се стига до ескалация, каквато наблюдавахме вечерта на 23 юли.

2. Дата за предсрочни избори
Десницата се самоуби, левицата е фалшива
Проф. Михаил Константинов, бивш зам.-шеф на ЦИК:

Разумният изход от политическата криза е насрочване на дата за избори. Възможностите са две. Първата е избори през май, втората - до края на годината. Както вървят нещата, по-вероятен става вторият вариант.

Решението кога да са изборите може да бъде взето от Консултативния съвет по национална сигурност към президентството, в който участват парламентарно представените сили. Протестиращите в момента нямат и не желаят да излъчат свои представители за водене на преговори. Те имат своите основания - управляващите направиха тежки гафове и са загубили легитимност. Доверието на хората към този кабинет е близко до нулата.

Проблемът е, че при тези условия не може да се работи, а дали е справедливо правителството да се оттегли - това е отделен въпрос. Според управляващите не е справедливо да им дръпнат килимчето, но да си спомнят какви грешки направиха. Трогателно е да казват, че и ГЕРБ правели така... Правеха, но вече не може да се прави така. Търпението на българите се изчерпа.

Вторачили сме се в Изборния кодекс, но промяната му е въпрос на текуща работа. Другаде е проблемът - десният блок се самоуби, превръщайки се в реформаторски. Това е тюрлюгювеч от партии. И какво се получава - традиционната десница я няма, а левицата е фалшива. Политически център също нямаме. Затова се възпроизвеждат неясни управления с неясни хора.

Надявам се обаче, че ако има нови избори, ситуацията формално може да се повтори, но няма да е същата, тъй като следващите управляващи няма да вършат глупостите на сегашните.

Ново правителство до провеждането на предсрочен вот догодина също би успокоило обстановката. То ще е знак, че за грешките се плаща - с оставки, с потъване в политическото небитие и т.н. За жалост, хубавият вариант може и да не стане.

3. Да се излъчи стабилно мнозинство
Това е първият протест, който не иска харчове
Георги СТОЕВ, икономист:

Народното недоволство няма да се тушира с повече разходи. Това са първите протести в българската история, които не са насочени към искане за повече пари, дори напротив. Недоволството не е като преди, когато целта винаги е била да се наливат повече средства. Видяхме, че напрежението ескалира именно в момент, в който се обсъжда увеличаването на разходите с актуализация на бюджета. Проблемът сега е, че има мнозинство в парламента, което не може да излъчи дългосрочно работещо правителство. Аз предполагам, че ще има предсрочни избори, и работя в сценарий с по-къси прогнози. В следващите години дори е възможно да станем свидетели на още предсрочни избори, докато се излъчи стабилно мнозинство в парламента.

Въпреки политическата криза икономическата обстановка и инвеститорският интерес са стабилни от началото на годината. Чувам от колеги, че инвеститорите се плашели, но нашите виждания са други. Бизнесът, с който работим, ни показва, че има повишен инвестиционен интерес към страната ни. Трябва обаче да отбележим, че това се случва след една от най-слабите години по показателя приток на капитали. Категоричен съм - не се случват драматични неща, но все пак от пролетта досега има раздвижване сред инвеститорите, а не отлив на пари от страната.

4. Политиците да не се месят
Не ни трябва ултраляво и ултрадясно
Красимир ДАЧЕВ, бизнесмен:

Инвеститорите не гледат към България, няма луди да влагат средства в страната. Тази политическа и икономическа криза отблъсква дори и такива като мен, които имат готови проекти и средства, но им се пречи. Например при мен за пореден път обявяват нулева година за проекти, свързани с енергийната ефективност. Вече четири години НЕК не ми дава разрешение да реализирам проект, с който отпадъкът от моите производства да бъде оползотворен.

Вместо това се присъединяват техни хора, които са печалбари. Аз не правя фотоволтаик, който няма работни места, а напротив, искам да открия щат за 200 души. Нито едно бизнес начинание не се подкрепя от държавата. Това се дължи на бардака, в който сме затънали. Непрекъснатият политически
натиск не помага, а пречи. Икономика не се прави с ултраляво или ултрадясно. Трябва да има дългосрочна стратегия, която да не се променя.

Изходът в момента е ясен, политиците се провалиха, сега не трябва да се месят. Навсякъде по света бизнесът се подпомага. Политиците не създават работни места и не генерират БВП. Аз винаги съм казвал, че съм патологичен оптимист, но вече губя надежда.

5. Предсказуемост, за да се оживи бизнесът
Инвеститорите не обичат да играят на комар
Левон Хампарцумян, банкер:

Икономиката обича предсказуемост. Всяка ситуация, която води до обратното или влошава средата, затруднява стопанския живот. Капиталът е плашлив и не обича да играе на комар с бъдещето. Той иска да знае какво ще се случи в обозрим период - година, две или три. Политическата нестабилност очевидно работи в обратната посока. Колкото по-бързо се решат проблемите, толкова повече шансове има икономиката да се възстанови.

Политиците си изкарват хляба именно с мислене на мерки и решения. Това трябва да направят и сега. Аз мога да имам 56 варианта за политики, но въпросът е, че сме избрали едни хора, от които трябва да чуваме и да виждаме действия.

В следващите шест месеца хоризонтът за икономиката не е добър. Средата е наплашена. Бизнесът няма да се оживи, ако няма стабилност.

6. Нов път
Мнозинство в НС е гаранция за съда
Таня МАРИНОВА, шеф на Съюза на съдиите:

Очевидно е налице много сериозна политическа криза. Доколкото няма стабилно парламентарно мнозинство, което да може да управлява държавата, личното ми мнение е, че спасението са нови избори. Това е единственият разумен и прагматичен изход, който виждам. При липса на стабилно мнозинство, дори и да има разумни предложения за законодателни промени, няма възможност те да бъдат обсъждани в НС.

7. Консенсус за ключови закони
Гражданите настояват да ги чуят
Александър КАШЪМОВ, правозащитник:

Крачка номер едно в момента е постигането на консенсус за насрочване на нови избори. А крачка номер две - промени на ключови закони, които да направят прехода възможен. Имам предвид най-вече Изборния кодекс.

Впрочем дотук има абсолютно съгласие и за въвеждането на индивидуалната жалба до Конституционния съд. Категоричен съм, че за тази промяна в основния закон няма нужда да се свиква Велико народно събрание и тя може да се извърши и от действащия парламент, стига политиците да се държат отговорно и да съберат нужното мнозинство.

Даването на право на отделния гражданин да се обърне към Конституционния съд с оплакване за нарушаване на неговите права ще е сериозна стъпка към чуваемостта, за която настояват
протестиращите.

През 2013 г. хората в България не търсят някой да ги управлява с добра ръка и да им дава хляб. Те искат да се чува гласът им. Уви, парламентарното мнозинство в момента според мен няма легитимност, за да реформира ключови сектори като сигурността. Въпреки че предложените и гласувани промени в Закона за СРС и в Наказателно-процесуалния кодекс (за зачертаването на „вечните обвиняеми“) са положителни. Това мнозинство няма легитимност, за да се занимава с други сектори, включително сигурността, въпреки споменатите положителни промени в Закона за СРС и в НПК.

Защото за решаването на сериозните проблеми на държавата, включително и на съдебната система, е нужно мнозинство, което да гарантира стабилност на решенията занапред.

8. Поправки в изборния кодекс
Смисълът е да има промяна
Пенчо ПЕНЕВ, бивш конституционен съдия:

Положението е деликатно. Според мен революционната нетърпеливост на протестиращите едва ли работи добре. Защото много добре трябва да се преценят ползите и вредите. Ясно е, че предсрочни избори ще има. Едно широко политическо споразумение може да отговори на въпроса кога. Иначе сегашният парламент може да се саморазпусне, но това означава изборите за нов да се проведат по същите правила.

А нали смисълът е да има промяна. Логиката изисква да се направят поправките в Изборния кодекс и тогава да се мисли за предсрочни избори. Другото е празен ход. Безсмислено е да се говори, че парламентът има време да направи чисто нов Изборен кодекс.

Но при интензивна работа, в рамките на три месеца (до края на годината), депутатите могат да подготвят най-неотложните поправки, тези, за които настояват хората. Тогава евентуално може да се назначи служебно правителство, а реалният срок за нови парламентарни избори да е през март-април догодина. Възможно е да се проведат и през май, ако бъде взето решение вотът да е заедно с избора на евродепутати.

(в. Преса, печатно издание, брой 201 (552) от 26 юли 2013)