автор: Мирела Веселинова
Емблематичен пример за лобистки закон. Това е най-кратката оценка за проекта за промени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), с който се предлага едно единствено нещо - премахване на касационната инстанция по дела, при които се обжалва оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) за обекти от национално значение, определени с акт на МС.
Съдебният контрол за екологичния ефект на тези важни държавни начинания ще остане на една инстанция, доколкото това са административни дела, при които втората инстанция е касационната. Предвижда се също така и "бързо" производство за тези дела - те трябва да приключат до шест месеца от подаване на жалбите.
Става въпрос за магистрала "Струма", провидяха веднага някои наблюдатели, но едва ли е само това. Най-малкото защото няма информация за проектите, които тепърва ще излизат на пазара. Промяната няма да се прилага за висящите дела срещу издадени ОВОС на такива обекти, но ще важи за всички разширения и изменения на тези действащи инвестиционни предложения, казва правозащитният адвокат Александър Кашъмов и дава любопитен пример: За АЕЦ "Белене" е правен ОВОС през 2004 г., който е с отдавна изтекъл срок, но от няколко месеца текат едни небрежни дебати за "рестартирането" на този проект, което ще означава и нов ОВОС. В същото време НПО секторът разполага с официални писма от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), в които се твърди, че нова екооценка за "Белене" не е нужна, защото там строителството на практика било започнало - вероятно заради струпаните бараки и първи копки. В списъка на актуалните обекти с национално значение е и един дремещ вулкан като "Южен поток", чийто ОВОС е в сила, но само ако няма изменения. "Това са все проекти, които се прокарват от 10-15 години по непрозрачен начин, без информация, без обществено обсъждане и съпроводено с много лобизъм, с много крадене на средства и преливането им в частни джобове", коментира Кашъмов.
Материята за екологичните оценки е изключително чувствителна тема и индикациите за лобистко конюнктурно законодателстване в нея са особено опасни. А в случая белезите са налице.
Небивало форсиране
Първата такава индикация е небивалото форсиране на промените в ЗООС. Проектът се появи изневиделица на 11 юли без предварително оповестяване и без обществено обсъждане и светкавично бе придвижен в парламента още преди изненаданата публика да успее да се освести. Вносители са трима депутати от ГЕРБ - председателят на правната комисия Данаил Кирилов, бившата екоминистърка Ивелина Василева и Станислав Иванов. Само два дни по-късно, на 13 юли, текстът бе гласуван във водещата комисия по околна среда, а на 14 юли бе готов и докладът ѝ. На 19 юли трябваше да мине и през правната комисия, но вместо това влезе направо в пленарна зала без никакво обяснение. След което мнозинството го пусна по бързата писта и за второто четене, като даде само пет дни за предложения. Малко е вероятно конкретно решение по ОВОС за национален обект да зависи от броени дни. Но със сигурност това бързане парира всякакво обществено обсъждане на законопроекта, експертите и гражданското общество ще се озоват пред свършен факт, преди да успеят да реагират.
Абсурдни мотиви
И тук стигаме до втората индикация - мотивите към законопроекта са не просто една семпла страница, те са абсурдни. С отпадане на касационния контрол щяло да се "съкрати съществено времето за процедиране и влизане в сила на изграждането на обекти с национално значение, като се избегнат дългите и тежки процедури по обжалване". А на обществеността не ѝ трябвала касация, защото тя имала достатъчно гаранции за участие в процедурата по ОВОС още преди вземане на решението. Парадоксът е, че касацията остава за всички останали обекти, подлежащи на ОВОС, само не и за големите национални проекти, където и ефектът е най-мащабен, и интересите са най-значими. Извън дискусията остава принципът, че съдебният контрол върху управленските решения никога не може да бъде пречка, той е съществен елемент на цялостния процес на добро управление. И опитите да се елиминира съдът в този процес са винаги лош атестат за управлението.
Идеята, че с премахване на касацията ще се спести време, е безпочвена, твърди адвокат Кашъмов, който има богата практика по дела за ОВОС на национално значими обекти: за оценката на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО) през 2013 г., когато ОВОС беше отменена от съда на две инстанции, за малкия ядрен реактор в София, също отменена през 2013 г., делата за законността на решението за изграждане на АЕЦ "Белене", новото висящо дело за новия ОВОС на НХРАО, който е същият като стария и др. Основно делата за ОВОС се бавят на първата инстанция, и то главно поради изчакването на МОСВ да предостави навреме големите обеми документи по преписките. По правило касационните дела се насрочват и гледат бързо - между два и пет месеца. А идеята да се задължи съдът на първа инстанция да приключва за шест месеца е принципно добра, но реализирането ѝ не зависи само от съда.
"Съгласни сме да има бърза писта за големите инвестиционни проекти, ако трябва - да се приемат и по-кратки срокове в Административнопроцесуалния кодекс, каквито има и за някои дела например по Изборния кодекс, ЗУТ, ЗОП и т.н. Но това не трябва да става за сметка на законността и задължително при спазаване на двуинстанционността", заявява депутатът от БСП Атанас Костадинов, бивш зам.-министър на екологията.
За обекти с проблем
На трето място, вносителите премълчават какъв ще е ефектът на законопроекта върху конкретни проекти, пари и интереси, но очевидно това е в основата му. Списъкът на обектите с национално значение, определени с решение на МС (а не по силата на закон), не е чак толкова голям. Сред тях например са и Рилският манастир, системата за наблюдение по оградата на границата и т.н., при които оценката за въздействието не е проблематична.
По неофициални данни от 2013 до 2017 г. МОСВ е издало 55 решения по ОВОС на обекти от национално значение, определени с решение на МС. Само 19 от тях са били обжалвани - сред тях всички големи енергийни проекти, които имат трансграничен ефект, засягат живота на населението и са източник на корупция на високо ниво.
Проблемът е, че става въпрос за екологична оценка на обекти като ядрени централи, газопроводи, хранилища за радиоактивни отпадъци, автомагистрали и други подобни, които могат да имат негативно въздействие върху природата или здравето на хората. Скандално е, че точно в този случай българският законодател решава да бъде изключена касационната инстанция, коментира Кашъмов.
"Алтернативите са ясни: или живеем в правова държава, където има върховенство на закона, или в тирания, където може въобще да се премахне съдебният контрол - щом може да падне една съдебна инстанция, може да се махнат и двете. Според мен основната и единствена видима цел на промяната е да обслужва лобистки интереси. Вероятно на фирми, които ще изпълняват тези проекти и искат да ги довършат безпрепятствено, вероятно на някои, които искат да се обогатят за сметка на живота и здравето на други. Ако има някаква благородна цел, то аз не мога да я прозра", допълва правозащитникът.
Александър Кашъмов, адвокат:
Не може бързината на производството да е за сметка на правата на хората
"Това е първият случай, който ми е известен, в историята на българското право, когато се предлага за по-важните правни спорове да има по-малко съдебни инстанции, отколкото за по-маловажните. Излиза, че за един обект с регионално, общинско или полуобщинско значение ще има касационно обжалване на решението на административния съд по ОВОС, а в случаите на национален обект - нова ядрена централа, газопровод, хранилище за радиоактивни отпадъци, автомагистрали, няма да има касация.
Да се дава приоритет на бързината на производството за сметка на правата на хората, на ценностите, свързани с живота, здравето, опазването на околната среда, е недопустимо в едно демократично общество. Нека да се предвидят бързи съдебни производства, но трябва има честен процес.
Това е поредният закон, който се прокарва в драстично нарушение на Закона за нормативните актове. Законопроектът е внесен, без да бъдат публикувани всички изискуеми съпътстващи документи - анализ на ползите и разходите, доклад за съответствие с правото на ЕС и със законовата рамка за основните права.
Драстични са нарушенията на изискванията за обществено обсъждане, според които трябва да се предостави най-малко 30-дневен срок на заинтересованите граждани и организации да представят становища. Това означава, че в парламентарните комисии обсъжданията на законопроекта трябва да започне след като е изтекъл този срок, за да може тези становища да бъдат взети предвид. В случая проектът минава през първата комисия – по околната среда и водите, само два дни след като е внесен в парламента, а осем дни след внасянето е приет на първо четене.
Да не говорим за това, че от конституционна гледна точка ми изглежда потресаваща идеята Народното събрание да предостави на правителството само да решава кои решения на изпълнителната власт ще подлежат на касационно обжалване и кои – не, като просто определи един обект за национално значим."
статията е публикувана във в."Капитал"