Печатни издания

Не може да бъде независим човек, в чиито чаршафи някой рови всекидневно

kashamov 1Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма достъп до информация
Развитите демокрации функционират чудесно, без да имат антикорупционен закон и без корупцията там да е безконтролна. Затова и необходимостта от антикорупционен закон е под въпрос, но след като управляващите заявиха, че има нужда от него, се надявахме да е по-сериозно обмислен и написан по-професионално, така че да има реални последици от него. Той беше обявен най-вече като закон за превенция на корупцията, а в проекта не виждаме дори да се създава задължение за институциите на изпълнителната власт да извършват оценка на корупционния риск периодично - веднъж годишно. За да бъде извършвана някаква реална работа, институциите трябва да имат реални задължения, отговорности и срокове. В противен случай разпоредбите остават изцяло в рамките на пожелателното.

Не е необходимо всички висши политици и хора на висши държавни длъжности да бъдат сканирани и проучвани, като бъде ровено в тяхната информация. По-логично е, както във всяка нормална държава, да се събират техните декларации за имущество и за конфликт на интереси и да се проверяват единствено при съмнения. Според проектозакона, от една страна, ще се използва огромен ресурс за проучване на всички, вместо вниманието да се съсредоточи върху реално проблемните случаи - там, където има съмнения, а, от друга страна, всички хора на висши държавни длъжности ще бъдат тотално следени

Това не е нормално за демократична държава. Съществува и трети проблем. Екипът на Програма достъп до информация (ПДИ) от години алармира, че декларациите за конфликт на интереси, дори на обикновените държавни служители, не се публикуват в интернет. Включително и за 2017 г. сме публикували данни, актуални към март, че само 1/3 от тези декларации се публикуват.

Въпреки нашите препоръки не се приеха мерки за подобрение на този режим. Най-добре е да се създаде национален регистър за декларациите за конфликт на интереси. От Министерството на правосъдието, което изработи законопроекта, признаха, че забележката ни е основателна, но до ден днешен няма никакви разпоредби в този смисъл. Режимът дори се влошава, тъй като с един параграф от допълнителните разпоредби на закона декларациите на държавните служители бяха хвърлени в задния двор. До миналия четвъртък дори не беше предвидена наказателна отговорност за деклариране на неверни данни

Тя беше приета в последния момент в правната комисия по предложение на ПДИ. Затова изводът е, че подходът не е сериозен. Заявките на законодателите се оказват празни, неподплатени.

Най-големият проблем на закона си остава обвързан с човешките права. Той дава правомощия на комисията да подслушва и да използва способите на Закона за СРС. Известно е, че съдът в Страсбург е осъдил единствено България и Русия заради неадекватния режим на СРС-тата. Сега се предвижда СРС-тата да бъдат използвани и без това да е в рамките на определено разследване, тоест още едни държавни служители ще бъдат овластени да се ровят в чаршафите на хората без контекст. Нарушен е принципът за пропорционалност, за което държавата много пъти е осъждана от Страсбург.

Законът няма да засяга само 7000-те души, които заемат висши държавни длъжности. Важно е наистина да има гаранции, че те не са корумпирани. Същевременно не може законът да подложи на системно специално наблюдение тези хора заедно с техните семейства, близки, приятели, журналисти, които комуникират с тях. Това са лидерите в обществото, които вземат важните решения. Те в максимална степен трябва да бъдат морални, но, от друга страна, трябва да бъдат и независими. Не може да бъде независим човек, в чиито чаршафи се рови всекидневно. Подобна система е добра само в деспотията.

Държавното управление по Монтескьо е разделено на три форми - монархия, република и деспотия. Единствено в деспотията би било удобно всички хора, които са на ключови позиции, да бъдат зависими от деспота. Такива системи съществуват. Може да ги видим предимно в Азия. Тези държави също се развиват по някакъв начин, но той не се нарича демокрация. Там не живеят хора, които са свободни и разполагащи с набора права на човека, който маркира нашата цивилизация. Ние сме изправени пред цивилизационен избор какви закони да приемем. Тези въпроси са маркирали хилядолетната човешка история - доколко висшите служители да бъдат подчинени на човека, който е на върха. Липсата на свободен избор при хора, които заемат ключови позиции, като министри, народни представители, магистрати, отразява и липсата на свободен избор при обикновените граждани

Ние, от ПДИ, ще положим усилия да информираме както обществото, така и народните представители за проблемите и опасностите, които се крият в този проектозакон. Ще се обърнем и към президента, който има право да наложи вето. Ще използваме всеки един механизъм на демократичната система, в това число и адресиране на съда в Страсбург.

Проектозаконът се приема на фона на изслушването на доклада на Националното бюро за контрол на СРС-тата в парламента. Години наред ние като общество се опитваме да се отърсим от ледената мантия на миналото, от тоталитарните нрави, в които беше нормално всеки да докладва, хората да бъдат обект на доноси и решенията за тях да се вземат въз основа на доноси и на тайно следене. Корените на демокрацията са в това държавата да е прозрачна за гражданите, а гражданите да не са прозрачни за държавата. Дейността на бюрото е в посока да бъде дисциплинирано тайното следене и събирането на информация за гражданите. Тези дейности да влязат в законовите граници - за целите на борбата с престъпността и защитата на националната сигурност.

От друга страна, необходимо е хората да бъдат защитени. Бюрото беше създадено като резултат от практиката на съда в Страсбург. Виждаме положителни ефекти от дейността му - има тенденции по ограничаване на следенето, увеличават се отказите на съдилищата. Има обаче още дълъг път, който трябва да се извърви в тази посока В светлината на това не разбирам и категорично оценявам негативно някои реакции в парламента и на главния прокурор, които всъщност неглижираха резултатите от доклада на бюрото

Макар и на финалната права за приемането на законопроекта, много ми се иска да бъдат постигнати едновременно две цели. Първата - новият закон да осигури една по-добра превенция и по-успешна борба с корупцията. Втората - да бъдат дадени гаранции за правата на гражданите. Притеснен съм, че с това, на което сме свидетели, е много вероятно да не се постигне нито една от двете цели, т.е. да имаме по-лоши гаранции за борба с корупцията и по-ниска степен на защита на правата на хората. Не мисля, че това е целта на законодателя, но за съжаление това е резултатът.

Вж. публикацията във в."Сега"

Search