Предложените промени в Закона за достъп до обществена информация са в разрез с международните стандарти и Конституцията. Това каза изпълнителният директор на Фондация „Програма достъп до информация“Александър Кашъмов по време на брифинг, на който беше представен Годишният доклад на достъпа до информация у нас. Адвокат Кашъмов припомни, че новите текстове в закона бяха предложени от депутати от коалицията ГЕРБ/СДС.
След негативната обществена реакция, вносителите обясниха, че инициатор на тези промени е Националното сдружение на общините. Създадена е работна група, която ще обсъди предложенията, каза още Александър Кашъмов и уточни за какви промени става въпрос: „Всеки, който иска достъп до обществена информация, ще трябва да се идентифицира и с ЕГН, както и да трябва да доказва правен интерес или "членство в местна общност", за да получи търсената информация. Предвижда се също първичната счетоводна документация да не се смята за обществена информация, това на практика ще засекрети документи за плащания по обществени поръчки и с европейски фондове“.
ПДИ: Внесените промени в Закона за достъп до информация могат да "взривят" демократичните отношения в обществото
12 000 души годишно искат достъп до информация от 562 институции. Най-често администрацията отказва информация без валидни мотиви.Мълчаливите откази вече не са толкова честа практика. Вече администрацията използва друг похват, като не предоставя информация, твърдейки, че тя не е обществена. Увеличава се прилагането на следствената тайна, като основание за отказ и то със съдействието на прокуратурата, съобщи адвокат Стефан Ангелов, който е един от авторите на анализите на съдебната практика и финансовата прозрачност. Дори се случва информация да бъде обявена за следствена тайна след подаване на заявление за достъп, като случая с ремонта на джамията в Разград. Според адвокат Ангелов, често обмена на информация между институциите се бърка с достъпа до обществена информация. Стигнало се е дотам, една институция да подаде заявление за достъп до информацията на друга институция.
Прави впечатление, че не са много случаите на заявленията за достъп до информация, подадени от жители на областите Варна и Добрич. От сдружението „Дишай Девня“ са поискали РИОСВ-Варна да предостави информация за контрола върху дейностите на фирма „Екосейф“. Велизар Ангелов е подал заявление за достъп до обществена информация, във връзка с административните услуги, които представя община Варна. Невяна Троянска и Доно Славчев са искали информация за протоколи и оценки в процедурите по финансиране на проекти по фонд „Култура“ във Варна. Заявление за достъп до обществена информация е подал и журналистът Спас Спасов, във връзка с удълбочаването на каналите на Пристанище „Варна“. Гергана Кадикянова е искала информация от общината за ремонтите на улици в Добрич. Николай Неделчев от София е подал заявление до прокуратурата във връзка с разследването на спирането на програма „Хоризонт“ на БНР.
Гражданите търсят най-много информация за нормативната база - актове, стратегии, планове, дейности и тяхното отчитане, договори за обществени поръчки, финансови отчети, декларациите за конфликт на интереси, съобщи Гергана Жулева от ПДИ.
Все повече интернет страници на институции има секция "Достъп до информация" . "Но относно съдържанието нещата не са добре. Само 43 страници съдържат информацията, която трябва да съдържат. Някъде достъпа до информация е в други секции на сайта и се представя като част от административните услуги, което не е правилно", допълни Гергана Жулева.
Снимка: nucginchev.com
Целия репортаж чуйте по БНР Радио Варна