Неправителствената организация Унгарски хелзинкски комитет подава през 2009 г. заявления за достъп до обществена информация до полицейски институции в Унгария. Идеята се заражда във връзка с проект, насочен към прозрачни назначения в системата на правната помощ, подкрепяна от държавата. В рамките на проекта се пораждат съмнения, че полицията в отделните управления си избира да работи с определени
адвокати и адвокатски кантори, определени за безплатна правна помощ, фхинансирана от държавата. Поисканата информация се отнася до имената на регистрираните за правна помощ адвокати и брой производства, разпределени на отделните адвокати, регистрирани за предоставяне на правна помощ по досъдебни производства. От 17 полицейски управления предоставят достъп до исканата информация, а 5 други я предоставят след успешно водени дела по унгарския закон за достъп до обществена информация и защита на личните данни. Информацията обаче е отказана от две измежду полицейските институции на основание защита на личните данни. В тези два случая унгарските съдилища отхвърлят жалбите на неправителствената организация срещу отказите да бъде предоставен достъп до информация. Решенията на съставите на гражданските съдилища са потвърдени от Върховния съд на 15 септември 2010 г.
През 2011 г. неправителствената организация подава жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Становища amicus curiae (приятел на съда) по делото представят след изрично разрешение от Съда в Страсбург, 6 неправителствени организации от Европа. Международната организация Артикъл 19 и фондация „Програма достъп до информация“ (ПДИ) изготвят общо становище, по което от страна на ПДИ работи ръководителят на правния й екип адв. Александър Кашъмов.
На 8 ноември 2016 Голямата камара на ЕСПЧ постановява Решение по делото. За първи път Голямата камара на съда признава правото на достъп до информация, съхранявана от публични институции, за попадаща в обхвата на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека. ЕСПЧ утвърждавам разбирането си, че отказът да бъде предоставен достъп до информация от значение за обществения дебат, която се намира в изключително притежание на държавна институция, представлява информационен монопол и е недопустим от гледна точка на чл. 10 от ЕКПЧ. Съдът идентифицира и оповестява критериите, по които следва да се преценява дали исканият достъп до информация попада в обхвата на чл. 10 от Конвенцията. Становищата amicus curiae, представени по делото, са разгледани в §§ 104 – 116.
Решението на ЕСПЧ има съществено значение за развитието на правото. То е сериозна стъпка в посока на развиването на европейските стандарти относно защитата на основните права и значението за това на правото на достъп до информация, съхранявана от държавните органи.
Делото е отразено, резюмирано и анализирано в блога на ЕСПЧ, Global freedom of expression, Columbia university, специализираното издание Strasbourg Observers, Liberties (Civil Liberies Union for Europe) и др.
Снимка: Magyar Helsinki Bizottság