Банкеръ, 2007: Александър Кашъмов е роден през 1971 година. Завършил е право и философия в СУ Св. Климент Охридски. Адвокат е в Софийската адвокатска колегия. От 1997-а работи в програма Достъп до информация, чиито основни цели са да подпомага информираността на гражданите за работата на институциите на централната и местната власт и за тяхната прозрачност.
Г-н Кашъмов, в публичното пространство вие и вашите партньори от Програма достъп до информация сте известни

като защитници на гражданското общество, но и като последователни противници на проекта за АЕЦ Белене. С какво бихте обяснили възраженията си към този проект?

Искам категорично да подчертая, че пред нас изобщо не стои въпросът за или против ядрената енергетика. Но за съжаление общественият дебат се измества именно в тази плоскост. Според мен това е съвсем погрешно и в полза на шепа хора. Смятам, че във всяка демократична страна може да има подобен дебат. Такъв обаче в България не е проведен. Защото за да се води подобна дискусия, всичко трябва да се сложи на масата. А у нас документите се крият по чекмеджетата. И което е по-лошо - и при двете решения на кабинета за новата АЕЦ липсват анализи и разработки, които засягат пряко обществото: и безопасността му, и финансовите му ангажименти, и свързаните с тях утежнения. И то не само в момента, а поне за следващите петдесетина години. Затова не можем да се правим, че това не ни засяга.
Загубихте поредното дело пред тричленния състав на Върховния административен съд (ВАС) и обжалвахте решението му пред по-горна инстанция. Къде се разминават позициите ви с тези на магистратите?
- До момента всичките ни жалби до съда са за това, че при проекта за АЕЦ Белене и правителството, а и инвеститорът НЕК направо прегазват законовите изисквания. Не може законът да казва, че Министерският съвет трябва да вземе своето решение въз основа на няколко много съществени анализи и разработки, а те да липсват или пък да са напълно формални. Нито е логично ВАС да отхвърля жалбата ни с мотивите, че не е доказана липсата на оценка.
В случая всъщност нас не ни интересува дали тези анализи са позитивни, или не, те са част от обществения дебат. Говоря за чисто юридическата страна на второто решение за АЕЦ Белене, в което отново имаше основни липси - този път на анализа за радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво и тяхното управление. И те не бяха попълнени. Нещо повече, от НЕК директно казват: Преработката ще се извършва извън България, вероятно от страната доставчик. А се оказва, че до момента нищо не е направено.
Избрани са консултант и изпълнител на централата, похарчени се десетки милиони левове, тече конкурсът за определяне на стратегическия инвеститор... Наскоро от Загреб президентът Първанов дори покани съседните страни да се включат в АЕЦ Белене. Как според вас ще продължи работата по проекта?
- Това е най-големият абсурд. Ако мога да се изразя на малко по-неюридически език - през всичките тези години правителството се държи като някакъв дебеловрат хулиган, който просто е решил да си прави нелицензиран гараж и го прави. Вярно, подобни действия често се срещат в нашата действителност, но не забравяйте, че тук става дума за две правителства. При това и двете не са спазили изискванията на закона предварително да правят исканите оценки. И двете прилагат двоен стандарт, като лъжат обществеността.
Не е ли малко пресилено такова твърдение?
- Как да си обясним тогава изявления от сорта на: Има решение за изграждане на атомна централа - няма решение. Или пък има доклад за управление на радиоактивните отпадъци - няма доклад. Това удря върху самите устои на законността. По силата на Орхудската конвенция (за достъп на информация, участие на обществеността и право на достъп по екологични въпроси - б.ред.), която е приоритетен правен документ за България и за Европейския съюз, всяко решение, свързано с околната среда, трябва да се взема след пълен достъп до информацията на обществеността по него и с нейното участие. Това означава, че инвеститорът трябва да направи публична цялата информация, свързана с процеса. Така че в случая не може да се вземе решение за изграждане на АЕЦ, без да има оценка на отработеното ядрено гориво и без тя да е подложена на обществено обсъждане.
А не трябва ли решението да бъде обсъдено също със съседните страни и да получи одобрението им?
- Да, такова изискване съществува. И то не само по националния ни закон, но и по силата на международни конвенции. При строеж на ядрена централа от съседните страни страни се изисква становище, като то също трябва да е резултат на публично обсъждане. По някакви неясни причини обаче българското правителство трактува като засегната страна единствено Румъния. Откъде са дошли до извода, че от една ядрена централа може да бъде засегната само стоящата на пет километра държава, изобщо не е ясно. Това е единият проблем.
Второто е, че нашата съдебна институция на ниво тричленен състав на ВАС отказа да приеме, че изборът на площадка за АЕЦ е акт, който засяга широко обществеността. Според този съд това бил въпрос, който засягат само НЕК и Агенцията за ядрено регулиране, и то - бил техен вътрешен проблем. Затова по третото ни дело срещу избора на площадката за АЕЦ Белене съдът накрая реши, че ние всъщност не сме заинтересована страна. Ние обжалвахме това решение пред петчленен състав и очакваме неговото решение.
Как аргументирахте жалбата си?
- В нея се позоваваме на определението на тричленката и задаваме въпроса: ако изборът на площадка и строежът на АЕЦ не засягат обществеността, има ли изобщо нещо, което да я засяга? И какво би било то? Едва ли някой със здрав разум би подкрепил подобно решение, дори и ако е пълен невежа в юридическата материя.
Аз наистина съм доста притеснен от стандартите, които се прилагат в този случай. Дълбоко уважавам, а и винаги съм ценял практиката на Върховния административен съд, който по закона за достъп до обществена информация оказа голяма защита на гражданското общество. Но когато въпросът опре до делата, свързани с АЕЦ Белене, и в този съд се удря на камък. А трябва да се постави въпросът защо съдът взема такива странни решения, при положение че Агенцията за ядрено регулиране е върнала документацията за избор на площадка със 140 забележки. Както казах, голяма част от тях не са отстранени, а коментарите по други не съдържат нищо. Как например бихте окачествили вие отговора на НЕК, че липсвала разработка за потребяване на обработеното гориво, но те нямало да я пишат, макар че е тяхно задължение.
Меко казано, като пренебрежителен...
- Това за мене е скандално. Защото на практика ядреният регулатор е институцията, която е отговорна за спазване на правилата в държавата. И тя им казва: Трябва да има заключителна фаза., а те най-нагло отговарят: Няма да го направим, а и аз не смятам че е нужно. И въпреки това в крайна сметка агенцията е издала одобрение на избраната площадка. Излиза, че пак се прилагат двойни стандарти.
Всъщност всички тези институции, за които говорим, добросъвестно си вършат работата. И Агенцията за ядрено регулиране много детайлно е разгледала предложените документи и напълно професионално е направила своите забележки. И съдът многократно е доказвал своите качества като върховен стожер на закона. Изводът, който се налага, е, че в случая с АЕЦ Белене вероятно има една много висока и много силна политическа воля, която не се спира пред нищо и може би плаши хората, които са част от процеса на вземане на решенията. Такъв е тъжният извод от всичко, което се случва.
Да не говорим, че този проблем има и друго измерение. Не бива да забравяме, че оценката за управление на отработеното ядрено гориво има своя паричен еквивалент, който съществено влияе върху втората изисквана оценка - социално-икономическият анализ. Как се изчислява икономическият ефект и стойността на бъдещата ядрена централа, без да се сметне най-скъпо струващият елемент, какъвто на практика са управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво?
Излиза, че отново ни лъжат и вече става въпрос за милиарди евро и за цената на електроенергията, която тепърва ще се покачи заради липсващите елементи?
- Със сигурност и това ще стане. Защото реализацията на проекта досега, според мен, е свързана с една тайна клика, която не търси мнението на обществото. Вероятно това са малцина хора, които имат някакъв интерес и ресурс да го наложат, без да се спазват изискванията на законодателството.
Както вече казах, въпросът е дали може на базата на документи, които не са достатъчни да обосноват законово изграждането даже на един гараж, да се започне строежът на една ядрена централа? Това е истинският проблем. И то при положение че всичко това, което е дефицитно от законова и от документална гледна точка, много ясно и целенасочено води към една посока - обвързаност с Русия. Всички много ясно виждаме резултатите на тази обвързаност - в момента Русия рекетира Европа с природния газ. Затова е от огромно значение, ако България приеме опцията на ядрено обвързване с Русия, взаимоотношенията да бъдат абсолютно ясно регламентирани, при ясни алтернативи, за да може страната да бъде гарантирана срещу изнудване.
Колкото и странно да звучи, това изискване е залегнало в националната стратегия за управление на радиоактивните отпадъци, приета през същата 2004 година. Тя бе одобрена, без в нея изобщо да се говори за втора ядрена централа. На практика проектът за АЕЦ Белене не отговаря на нито един от основните моменти, заложени в тази стратегия. В него няма исканите гаранции, няма и алтернативи за отработеното ядрено гориво. Но тайно се върви в съвсем друга посока. Накъде ни води всичко това, мисля, че всеки може да си отговори сам.
Как ще постъпите, ако и петчленният състав обяви, че не сте заинтересована страна?
- Тогава вече очевидно се откриват възможности да се отнесем към съд, който е извън пределите на нашата страна. Още не сме дискутирали дали ще се върви към съд по правата на човека, каквато възможност има, или ще тръгнем по законодателството на Европейския съюз. Това е въпрос на следваща преценка, но е ясно, че казусът вероятно няма да бъде решен в България.

Цялата статия четете във в."Банкеръ"